История на онлайн медиите (Карлсън, Шедън) - timeline

Roadmap timeline

Визуализация: Стела Ангова

Ключови моменти в онлайн журналистиката (П. Брадшоу) - timeline

Gantt chart maker
Визуализация: Стела Ангова

Трансмедия

Трасмедия – (transmedia – англ.;трансмедиа – рус.; transmedium – пол.; blogger – чеш.;трансмедиj – срб.; transmedij – хрв.; transmedij – словен.) – явление на съвременната култура, определяно от Хенри Дженкинс като трансмедия и трансмедийно разказване (Jenkins 2007), при което се използват различни медийни платформи за възпроизвеждане на една и съща история и на алтернативите на нейното разгръщане.

Първият филм във вертикален формат

История: стари версии на уебсайтове 1994-2006

Работа с медийно съдържание от очевидци: какво трябва да знаем?

Източник: Асоциация на европейските журналисти

Онлайн медиите: хронология

Една подборка за историята на онлайн медиите:
1. Капсулирана история на онлайн новините и информационните системи на Дейвид Карлсън
2. От Алабама до окръг Колумбия
3. Хронология на новите медии на Poynter (1969-2010); 1970; 1988
4. Хронология на онлайн журналистиката
5. Ключови моменти от историята на онлайн журналистиката
6. Кратка история на онлайн журналистиката
7. Блоговете
8. Немските онлайн медии
9. Извънредните новини онлайн
10. The PhiladelphiaInquirer, 1997

Социалните медии (видео)

Повратната точна за социалните медии Джеймс Суровиецки фиксира момента, в който социалните медии се превръщат в равностоен участник в света на новините: цунамито от 2005 г., когато видео материали в YouTube, блогове, мигновените и текстовите съобщения доставяха новините - и предпазиха надделяване на личните истории над трагедията. Хауърд Рейнголд за новия свят на сътрудничество Стефана Броудбент за онлайн комуникацията Клей Шърки: Как социалните медии могат да пишат историята Ерик Хършман за кризисните доклади чрез текстови съобщения

Нови форми на журналистика: работа в зони на конфликт

The New Yorker с жива корица

Watch this on The Scene.

Онлайн журналистиката през 2016

Институтът на Ройтерс в специален доклад прогнозира развитието на медиите, журналистиката и технологиите през 2016 г.
Според автора на доклада - изследователят Ник Нюман, ще бъдем свидетели на настъпването на следните тенденции:

1. Възход на кратките новинарски форми

Според проучване на Global Mobile Consumer Survey на Deloitte за 2015 г. 60% от хората поглеждат екрана на своя смартфон или таблет в рамките на 15 минути, след като се събудят. С ниските цени на устройствата с Android (някои от тях започват от едва 35 долара) прогнозите са, че до 2020 г. 80% от населението на Земята ще притежава поне по един смартфон. Предизвикателството пред издателите е как да се преборят за вниманието на хората, които държат мобилните устройства.

Наръчник за проверка на информацията

В днешната дигитална среда, където циркулират слухове и невярно съдържание, журналистите трябва да са в състояние да разграничават автентичните материали от фалшификатите. Този новаторски наръчник е задължително четиво за журналистите, които се занимават с всички видове потребителски генерирано съдържание.

Наръчникът. 

Тим Бърнърс-Лий: Годината, когато отворените данни тръгнаха по цял свят

На Тед2009 Тим Бърнърс-Лий призова за "сурови данни сега" - правителства, учени и институции да направят данните си открито достъпни в мрежата. На Университета ТЕД през 2010-та той показва някои от интересните резултати, щом данните се свържат с линкове.

Тим Бърнърс-Лий за следващата мрежа

Преди 20 години Тим Бърнърс-Лий измисли световната мрежа. В следващия си проект той изгражда мрежа за отворени и свързани данни, които ще направят за числата, това, което мрежата направи за думите, снимките, видеото: да отключи нашите данни и преформулира начина, по който ги използваме.

25 правила за дезинформация на медии

               

Този удобен сборник от правила покрива по-голямата част от нечестните игри, които дезинформационните актьори разиграват в интернет пространството, а и извън него. Като знаете триковете, ще можете да забелязвате и манипулациите им. Дори да сте чели този списък преди, вероятно ще съгласите, че е полезно да бъде преговорен.

Правило 1

Не чувай злото, не виждай злото, не говори за злото. Независимо от това, което знаеш, не го обсъждай – особено ако си обществена личност, новинар или нещо от този тип. Щом няма репортаж за нещо в масмедиите, значи то не се е случило, затова няма и нужда да се разправяш с произтичащите от него проблеми.

Правило 2

Определяй противниците си като подстрекатели на слухове. Избягвай да обсъждаш наболелите проблеми – описвай всички повдигнати въпроси, независимо откъде идват и как са подкрепени, като обикновени клюки и неоснователни обвинения. Този метод работи добре в цензурираната преса, защото единственият начин обществеността да научи за фактите е чрез представянето им за „съмнителни слухове“. Ако използваш интернет, определяй фактите като „неоснователни слухове“ без реални основания.

Комуникация на граждански движения

В последните няколко години в България се наблюдават нови явления не само в полето на политическото, но и в диалога между „граждани и институции”, „граждани и бизнес организации”, „граждани и медии”. Редица примери показват тези взаимни влияния: гражданската мобилизация срещу либерализиране на генно-модифицирани организми (ГМО) (2010 г.), мобилизацията срещу добива на шистов газ (2011-2012 г.), протестите срещу високите цени на горивата („СИЛА”) (2011 г.), движението срещу търговското споразумение ACTA (2012 г.), движението срещу промените в Закона за горите (2012 г.). Всички тези примери дават отчетливи сигнали за събитията през 2013 г. - протестите срещу кабинетите „Борисов” и „Орешарски”, едни от най-силните месеци за гражданското общество в България след 1989 г. Гражданското представителство е изпаднало в спирала на делегитимация и липса на доверие. Партиите все по-често са сочени за участници в „театър на сенките”, който обслужва тесните интереси на една фикция за политическо задкулисие. Тези процеси обаче отварят пространство за нови форми на политическо действие и им отрежда все по-голяма роля в обществения живот.

Темите табу в българските онлайн медии – 2014

1. „Клептобанкирането“
2. Липсата на качествен политически дебат за новия програмен период на ЕС (2014 – 2020) и сериозното изоставане в планирането за европрограмите
3. Журналистическата етика
4. Съмнения за корупция, конфликти на интереси и манипулации при случайното разпределение на дела във ВАС и други съдилища
5. Критики към Йорданка Фандъкова: за забавянето на началото на строежа на софийския завод за боклук и бездействие на общината по проблема с насипани със земни маси и строителни отпадъци имоти в софийското поле.
6. Собствеността на българските медии: кой всъщност купи пресгрупата, издаваща знаковите някога „Труд“ и „24 часа“
7. Лошото качество на храните на българския пазар
8. Тефтерчето за политически поръчки на Филип Златанов: защо е скрита преписката срещу президента Плевнелиев, кои са „Ц.Ц.“ и „Б.Б“
9. Насилието в училище
10. Недостъпната градска и архитектурна среда за хората с увреждания
11. Антипотребителските практики на мобилните оператори: събирания на вземания с помощта на специализирани фирми
12. Всекидневните проблеми на ЛГБТ общността (лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални)
13. Предизвикателствата пред рециклирането в България

Цялото изследване

Младите хора в европейска България - социологически портрет 2014

Книгата „Младите хора в европейска България - социологически портрет 2014“ е социологически портрет на младите хора двадесет и пет години след началото на Промяната и седем години след присъединяването на страната към Европейския съюз. Изминатият път след 1989 година е резултат на стремежите и усилията на няколко поколения.

Макар и обществената действителност да не съвпада с най-смелите очаквания на първото посткомунистическо поколение, нито с изискванията на днешните млади, тя представлява качествено нова реалност, в която младите правят своите жизнени избори. На кръстопътя към зрелостта българските младежи се чувстват свободни да избират от много по-голяма палитра от възможности, отколкото техните родители и прародители, независимо че днес и рисковете пред младежките преходи са много по-големи.

Автори: Петър-Емил Митев и Сийка Ковачева

Машина за фабрикуване на истории

Кристиан Салмон

Една хубава история. Ето какво според стратезите на демократическата партия липсваше на Джон Кери, за да победи на президентските избори през 2004 г. в САЩ [1]. Джеймс Карвил, който допринесе за победата на Уилям Клинтън през 1992 г., казва по този повод: Мисля, че можем да изберем всеки холивудски актьор, стига да има някаква история за разказване, която да казва на хората какво представлява страната и как я вижда той.

Разказът е истинското разковниче - потвърждава специалистът по социологически проучвания Стенли Грийнбърг. Няколко дни по-късно по време на предаването Meet the pres (Среща с пресата) Джеймс Карвил е още по-недвусмислен: Републиканците казват: „Ние ще ви защитим от терористите от Техеран и хомосексуалистите от Холивуд.” Ние казваме: „Ние сме за чист въздух, по-добри училища и повече здравни грижи”. Те разказват история, а ние повтаряме монотонен напев.

Изследване на медиите и масовите комуникации в информационното общество

Два сборника, издания на Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“.

1. Изследване на медиите. Студии, статии, есета (2011). Съдържание:
Юрий Проданов. Печатният вестник през екрана на прераждането
Любен Дилов-син. Между Дзен и Дзеня. Увод в щастието да си
журналист
Калин Руменов. Сбъркано – от вчера, днес и за утре
Бойко Василев. Facebook утро след вечер по CNN. Светът на
комуникациите от Блеър до Обама
Димитрина Пандурова. Криворазбраната нецензурираност. Битка за
зрители – но каква?
Евдокия Борисова, Фатме Палова. Турските сериали на българския
телевизионен екран. Пир или пиар по време на криза?
Людмила Стоянова. Културната пропаганда в печата през Втората
световна война (Върху примери от вестник „Слово“)
Пламен Шуликов. Иронии на медийния контекст. „Тотален ироничен
код“ на 30-те?
Десислава Иванова. Книгата в интернет – рекламни механизми
Евдокия Борисова, Ваня Цанкова, Цветан Цанков. Карикатурата и
българското политическо злободневие. Теми и персонажи от
днешния ден
Елка Добрева. Масмедийно демонизиране: основни обекти и техники
в българския печат
Ивелина Савова. Инвазията на квазититлите
Десислава Тодорова. Семантични характеристики на спортните
метафори в българските вестници
Евдокия Маринова. Театралната метафора на политиката в медийния
дискурс
Вирджиния Андрова. Case study: Русе – част от Дунавския регион:
стереотипи и нови възможности

2. Масовите комуникации в информационното общество (2012). Съдържание:
Пламен Шуликов. Информационното общество
като индустрия на метафорите
Елка Добрева. Информационното общество и
неговата репрезентация в аудио-визуалната реклама
Снежана Великова. Коопериране с традиционните масови медии?
„Аз, репортерът“ на bTV
Юрий Проданов. Гражданската журналистика – мисия
(почти) невъзможна
Владимир Василев. Особености на онлайн рекламата и
гражданската журналистика в условията
на развити комуникации през XXI век
Деница Горчилова. Уеббазиран социален капитал
Йоана Микош. Полският печат като масова комуникация
Светла Цанкова. Новинарският фичър в българската
всекидневна преса
Десислава Иванова. Другата визия на книгата – буктрейлърът
Евдокия Борисова. Зелени утопии, медийни антиутопии
Николай Недеков. Изграждане на имидж.
Хиперрепрезентацията в PR стратегиите
Евдокия Маринова. Журналистическите метафори
в информационното общество