 |
| Джей Роузън |
Ние, хората, известни преди като аудиторията,
искаме да информираме медийните хора за нашето съществуване и за смяната на
властта, която настъпва заедно със смяната на платформата, за която всички вече
сте чували.
Представете си, че имате кораб и пътниците в
него разполагат със собствена лодка. Пишещите читатели. Зрителите с камера.
Слушателите, които преди бяха атомизирани, а сега с минимални усилия могат да
се свържат помежду си и да получат средството да говорят – пред света, така да
се каже.
Ние разбираме, че когато се сблъскат с подобни
гръмки твърдения, на много медийни хора им се приисква да възкликнат в името на
здравия разум: Но ако всички говорят, то кой ще остане да слуша? Можете ли
поне това да ни обясните?
Ние, хората, известни преди като аудиторията,
не вярваме, че този проблем – твърде много говорители! – е наш проблем. И ако
някой във вашите среди все още се чуди кои сме ние, ето как би могла да
изглежда една официална дефиниция за нас:
Ние, хората, известни преди като аудиторията,
сме тези, които бяха в крайната точка на една еднопосочна медийна
верига, на една комуникационна схема с високи входни такси и с няколко фирми,
конкуриращи се за най-силен глас, докато останалата част от населението слушаше
в изолация – и ние сме тези, които днес изобщо не са в подобна
ситуация.
Някога това бяха вашите печатни медии; сега
това скромно средство, блогът, даде пресата на нас. Точно затова блоговете
бяха наречени малките инструменти на Първата поправка към
конституцията на САЩ. Те правят свободата на печата достояние на повече
актьори.
Някога това
беше вашата радиостанция, излъчваща на вашата честота. Сега
това блестящо изобретение, подкастът, даде радиото на нас. И ние му намерихме повече
приложения от вас.
Някога снимането, обработката и
разпространението на видеофилми принадлежеше на вас, Големи Медии. Само вие
можехте да си позволите да достигнете до телевизионна аудитория, формирана по
ваш образ и подобие. Сега видеофилмът преминава в ръцете на потребителя и
формирането на аудитория от бивши членове на аудиторията процъфтява в мрежата.
Някога вие имахте (изключителното) право да
бъдете редактори на новините и да избирате какво да стои на първите страници.
Сега ние можем да редактираме новините и от нашия избор зависи
какво се появява на нашите първи страници.
Някога една силно централизирана медийна
система свързваше хората с големи обществени агенции и с властови центрове „по
вертикала”, но не свързваше хората един с друг „по хоризонтала”. Сега
хоризонталният поток, от граждани към граждани, е толкова реален и толкова
значим колкото и вертикалният.
„Бившата аудитория” е определението на Дан Гилмор за
нас. (Той е един от нашите откриватели и радетели.) Определението се отнася за собственици и
потребители на инструменти, чиято употреба преди беше изключителна привилегия
на медийните хора, които ги използваха, за да привличат и задържат вниманието
на същата тази аудитория.
Джеф Джарвис, бивш медиен шеф, написа закон за нас: „Дай на хората контрол върху медиите, те ще
го използват. Извод: недей да даваш на хората контрол върху медиите и ще
загубиш. В момента, в който се появи възможност за упражняване на контрол от
страна на гражданите, тя ще бъде реализирана”.
Вижте сега, медийни хора. Нас все още напълно
ни задоволява да слушаме вашите радиостанции, докато шофираме, да седим пасивно
в тъмния киносалон на близкия мултиплекс, да гледаме телевизия с изцъклен
поглед, докато лежим неподвижно в леглото и да си четем мълчаливо и самотно,
както винаги сме правили.
Ако отидем на театър, няма вероятност да щурмуваме
сцената, за да поставим наша собствена постановка. Според нас няма нищо лошо в
старомодната, еднопосочна, вертикално спусната медийна консумация. Няма да се
откажем от удоволствията на Големите Медии. Вие ги доставяте, ние ги
консумираме и вие пак се уреждате с приятен малък бизнес.
Но ние не се движим вече по вашия график. Том Кърли, главен изпълнителен директор на
Associated Press, обясни това
на хората си: „Потребителите решават с какво точно да се ангажират – с кое
приложение, с кое устройство, по кое време, на кое място”.
Желанията ни се развиват и вече не искаме
просто медиите да са достъпни по всяко време, когато ни се доще да ги
потребяваме, а искаме медии без баласт, искаме много по-качествени медии,
отколкото имаме днес, искаме да публикуваме и да излъчваме себе си, когато това
ни е необходимо или ни изглежда забавно.
Марк Томпсън, генерален директор на BBC, даде
следното определение за нас: „Активната Аудитория” („тази,
която не иска просто да фигурира, а иска да участва, да дискутира, да създава,
да общува, да споделя”).
Рупърт Мърдок, друга ваша голяма клечка, предупреди редакторите
на американските вестници за нас: „Те искат да контролират медиите вместо да
бъдат контролирани от тях”.
Дейв Уайнър, един от създателите на блогосферата,
го каза още през 1994: „Поемат ли веднъж контрола,
потребителите никога няма да се откажат от него”.
В онлайн мрежата ние сме склонни да формираме
потребителски общности около любимите ни места. Том Глосър, шеф на вашата
Reuters, прозря това: „Ако искате да привлечете общност около
себе си, трябва да им предложите нещо толкова оригинално и от такова качество,
че да ги мотивира да реагират и да го включат в творческата си работа”.
Надяваме се, че схващате идеята, медийни хора.
Ако не вярвате на нас, повярвайте поне на вашите хора, които описват същите
промени.
Ние, хората, известни преди като аудиторията,
бихме искали да отправим специално послание към онези представители на медиите,
които от позицията на дълбоката си комерсиална визия започнаха да ни наричат
„очи”: „Винаги има по някое ново предизвикателство за очите на нашите клиенти”
(Джон Фитиън, президент на Националната асоциация на
собствениците на киносалони в САЩ).
Или: “Ние вече владеем очите, насочени към
телевизионния екран. Искаме да се уверим, че владеем и очите, насочени към
компютърния екран” (Ан Киршнер, вице-президент по програмирането и медийното
развитие на Националната футболна лига на САЩ).
Фитиън, Киршнер и компания трябва да знаят, че
подобни фантастични заблуди („владеем очите…”) са исторически продукт на една
медийна система, която даваше на шефовете си преувеличено чувство за
собствената им власт и господство над другите. Новите медии унищожават всичко това и тази промяна ни
кара да се усмихваме.
Вие не владеете очите. Вие не владеете
пресата, която вече е разделена на зони за професионалисти и за аматьори. Вие
не контролирате продукцията в новата платформа, която не е еднопосочна. Налице
е нов баланс на властта между вас и нас.
Ние, хората, известни преди като аудиторията,
сме просто публиката, която е станала по-реална, по-малко измислена,
по-способна и по-малко предвидима. Би трябвало да приветствате това, медийни
хора. Но независимо дали ще го направите или не, искаме да знаете, че ние сме
тук.
Превод от английски: Десислава Лилова
Източник: seminar-bg
