Темите табу в българските онлайн медии – 2014

1. „Клептобанкирането“
2. Липсата на качествен политически дебат за новия програмен период на ЕС (2014 – 2020) и сериозното изоставане в планирането за европрограмите
3. Журналистическата етика
4. Съмнения за корупция, конфликти на интереси и манипулации при случайното разпределение на дела във ВАС и други съдилища
5. Критики към Йорданка Фандъкова: за забавянето на началото на строежа на софийския завод за боклук и бездействие на общината по проблема с насипани със земни маси и строителни отпадъци имоти в софийското поле.
6. Собствеността на българските медии: кой всъщност купи пресгрупата, издаваща знаковите някога „Труд“ и „24 часа“
7. Лошото качество на храните на българския пазар
8. Тефтерчето за политически поръчки на Филип Златанов: защо е скрита преписката срещу президента Плевнелиев, кои са „Ц.Ц.“ и „Б.Б“
9. Насилието в училище
10. Недостъпната градска и архитектурна среда за хората с увреждания
11. Антипотребителските практики на мобилните оператори: събирания на вземания с помощта на специализирани фирми
12. Всекидневните проблеми на ЛГБТ общността (лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални)
13. Предизвикателствата пред рециклирането в България

Цялото изследване

Младите хора в европейска България - социологически портрет 2014

Книгата „Младите хора в европейска България - социологически портрет 2014“ е социологически портрет на младите хора двадесет и пет години след началото на Промяната и седем години след присъединяването на страната към Европейския съюз. Изминатият път след 1989 година е резултат на стремежите и усилията на няколко поколения.

Макар и обществената действителност да не съвпада с най-смелите очаквания на първото посткомунистическо поколение, нито с изискванията на днешните млади, тя представлява качествено нова реалност, в която младите правят своите жизнени избори. На кръстопътя към зрелостта българските младежи се чувстват свободни да избират от много по-голяма палитра от възможности, отколкото техните родители и прародители, независимо че днес и рисковете пред младежките преходи са много по-големи.

Автори: Петър-Емил Митев и Сийка Ковачева

Машина за фабрикуване на истории

Кристиан Салмон

Една хубава история. Ето какво според стратезите на демократическата партия липсваше на Джон Кери, за да победи на президентските избори през 2004 г. в САЩ [1]. Джеймс Карвил, който допринесе за победата на Уилям Клинтън през 1992 г., казва по този повод: Мисля, че можем да изберем всеки холивудски актьор, стига да има някаква история за разказване, която да казва на хората какво представлява страната и как я вижда той.

Разказът е истинското разковниче - потвърждава специалистът по социологически проучвания Стенли Грийнбърг. Няколко дни по-късно по време на предаването Meet the pres (Среща с пресата) Джеймс Карвил е още по-недвусмислен: Републиканците казват: „Ние ще ви защитим от терористите от Техеран и хомосексуалистите от Холивуд.” Ние казваме: „Ние сме за чист въздух, по-добри училища и повече здравни грижи”. Те разказват история, а ние повтаряме монотонен напев.

Изследване на медиите и масовите комуникации в информационното общество

Два сборника, издания на Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“.

1. Изследване на медиите. Студии, статии, есета (2011). Съдържание:
Юрий Проданов. Печатният вестник през екрана на прераждането
Любен Дилов-син. Между Дзен и Дзеня. Увод в щастието да си
журналист
Калин Руменов. Сбъркано – от вчера, днес и за утре
Бойко Василев. Facebook утро след вечер по CNN. Светът на
комуникациите от Блеър до Обама
Димитрина Пандурова. Криворазбраната нецензурираност. Битка за
зрители – но каква?
Евдокия Борисова, Фатме Палова. Турските сериали на българския
телевизионен екран. Пир или пиар по време на криза?
Людмила Стоянова. Културната пропаганда в печата през Втората
световна война (Върху примери от вестник „Слово“)
Пламен Шуликов. Иронии на медийния контекст. „Тотален ироничен
код“ на 30-те?
Десислава Иванова. Книгата в интернет – рекламни механизми
Евдокия Борисова, Ваня Цанкова, Цветан Цанков. Карикатурата и
българското политическо злободневие. Теми и персонажи от
днешния ден
Елка Добрева. Масмедийно демонизиране: основни обекти и техники
в българския печат
Ивелина Савова. Инвазията на квазититлите
Десислава Тодорова. Семантични характеристики на спортните
метафори в българските вестници
Евдокия Маринова. Театралната метафора на политиката в медийния
дискурс
Вирджиния Андрова. Case study: Русе – част от Дунавския регион:
стереотипи и нови възможности

2. Масовите комуникации в информационното общество (2012). Съдържание:
Пламен Шуликов. Информационното общество
като индустрия на метафорите
Елка Добрева. Информационното общество и
неговата репрезентация в аудио-визуалната реклама
Снежана Великова. Коопериране с традиционните масови медии?
„Аз, репортерът“ на bTV
Юрий Проданов. Гражданската журналистика – мисия
(почти) невъзможна
Владимир Василев. Особености на онлайн рекламата и
гражданската журналистика в условията
на развити комуникации през XXI век
Деница Горчилова. Уеббазиран социален капитал
Йоана Микош. Полският печат като масова комуникация
Светла Цанкова. Новинарският фичър в българската
всекидневна преса
Десислава Иванова. Другата визия на книгата – буктрейлърът
Евдокия Борисова. Зелени утопии, медийни антиутопии
Николай Недеков. Изграждане на имидж.
Хиперрепрезентацията в PR стратегиите
Евдокия Маринова. Журналистическите метафори
в информационното общество

Спагетеното дърво на ВВС 1957 г. (BBC: Spaghetti-Harvest in Ticino)

Мистификацията със спагетеното дърво е първоаприлска шега, разпространена от BBC в триминутен репортаж на 1 април 1957 година. В репортажа се разказва за семейство в Южна Швейцария, берящо спагети от фиктивното Спагетено дърво. Материалът е излъчен по време, в което спагетите не са придобили популярност в Обединеното кралство и много британци не са наясно в това, че спагети се правят от брашно и вода.

Наръчник за репортери

Кратък наръчник за репортери:

• какво е новина
• информационна стойност на новините
• как се прави добра журналистика
• как се провежда интервю
• как се проверяват интернет ресурсите

Reuters Foundation Reporters handbook

• The reporter’s role in society 
• Qualities of a good reporter
• Article styles 
• What makes news? 
• How to find news
• Presenting news 
• Inverted pyramid
• Why do I care? So What?
• Identifying the lead
• Different lead approaches
• Ways to improve leads
• Key points in writing stories
• Sources
• Features
• Analysis
• Investigative reporting
• Interviewing
• News conferences
• Working with numbers
• Ethics
• Safety

Тим Бърнърс-Лий за интернет

Тим Бърнърс-Лий, считан за бащата на глобалната мрежа, лансира идея за създаване на интернет конституция. Предложението дойде навръх 25-годишнината на интернет.

Идеята на Тим Бърнърс-Лий се свежда до изготвяне на аналог на Магна харта (Велика карта на свободите) за интернет, която ще декларира и защитава правата на всички потребители на мрежата, предаде британският Гардиън.

Напоследък се прокрадват сериозни опасения, че свободата и неприкосновеността на личния живот в интернет са застрашени. По думите на Лий, правителствата и големите организации все по-често нарушават правата на потребителите и се опитват да контролират неутралната по своята същност мрежа. „Ние се нуждаем от глобална конституция – закон за правата онлайн”, категоричен е Тим Бърнърс-Лий.

„Докато нямаме отворен, неутрален интернет, няма да можем да използваме мрежата без опасения, че зад кулисите се случва нещо. Ние няма да можем да имаме отворено правителство, истинска демокрация, качествена медицина, свързани общности и разнообразие в културата”, смята бащата на интернет.