Децата трябва да гледат телевизия
Марта Николова / сп. "Тема"
Марта Николова / сп. "Тема"
Науката разрушава табута: за децата е полезно да гледат телевизия, защото тя им дава широка култура.
Тв-програмата е социален фактор
Тв-програмата е социален фактор
Телевизията ражда насилие и възпитава агресия. Едно англичанче на две годинки заплатило с живота си за доверието в синия екран. То последвало буквално призива на героите от популярната детска поредица "Телетъбис" да наблегне на топлите прегръдки, гушнало телевизора, апаратът паднал и го затиснал. Този трагичен случай отприщи цяла кампания в медиите под мотото:Широко разпространено мнение е, че демонът на телевизията възпитава агресивни, асоциални и некомуникативни индивиди. В резултат на което разтревожени родители преследват децата си и гасят телевизорите по всяко време.
"Спокойно, това не отговаря на истината - е новото мнение на специалистите в областта на медиите. - Децата трябва да гледат телевизия, за да израснат компетентни и знаещи!"
Някои учени са още по-радикални: "Опасно е в днешно време да се забранява на децата да гледат телевизия! Телевизията е важен социален фактор!"
В научните кръгове телевизията отдавна вече не е злият демон. Експертите дори защитават мнението, че децата всеки ден трябва да гледат телевизия - разбира се, не повече от един-два часа с подходящи предавания. Само родителите и училището изостават от тези модерни виждания. За децата съмнение няма: телевизията е просто супер! Дори бебетата инстинктивно обръщат очи към присветкащите картини на екрана и въртят в ръчички дистанционното управление. Ако попаднете в училищния двор в някое междучасие, ще установите, че главна тема е снощният филм с Джаки Чан или поредното приключение на младия Индиана Джоунс. Но нима майките не обсъждат по телефона с някоя приятелка какво се е случило в "Дързост и красота" или кой е бил на гости при Гала?!
Възрастните гледат на ден средно по три часа и половина телевизионни програми, сочат проучвания на аудиторията. "Пасивното и безмълвно стоене пред екрана е вид релаксация след напрегнатия делови ден", обяснява позитивния ефект известната българска социоложка Юлия Кръстева. В семейството, събрано в хола пред някой непретенциозен сериал, за кратко се възцаряват мир и тишина.
"Децата също се нуждаят от разпускане - уверява детският психолог Мая Миронова. - Училището, домашните, приятелите изискват от малките активно участие и изчерпват силите им. В края на деня те също изпитват нуждата да се отпуснат в креслото и да помълчат. Преди се усамотяваха с аудиокасетка с приказки или детски песнички, защо тогава никой не беше против?"
Проблемът е в селекцията на предаванията. В Русия, Америка и Китай децата гледат до пет часа на ден телевизия, защото апаратът просто не се изключва. Детето може да попадне на какви ли не кадри с насилие от деня, защото бащата не иска да пропусне новините, или да гледа неразбиращо елементарна еротика, понеже майката иска да види продължението на любовния сериал. Дистанционното управление е лост на властта в дома, за който всеки член от семейството води битка. Но проучванията показват, че ако в детската стая има малък телевизор и детето само прещраква каналите, то избира "Том и Джери" по Cartoon Network, дори ако е вече на 13 години.
Не по-малко значим е социалният аспект: който предишната вечер не е гледал Жерар Депардийо в ролята на Обеликс, на другия ден е изключен от обсъжданията в училищния двор.
Телевизията е основен фактор при разпределянето на местата в "обществената йерархия" още в детската градина. Дете, което не познава Попай моряка или не знае какви голове вкарва Дейвид Бекъм, няма авторитет сред приятелчетата си, защото не може да изрази мнение по актуалната тема.
Учителката телевизия
Откакто телевизията навлезе в американските домове, речникът на децата от предучилищна възраст значително се е обогатил в сравнение с времето, когато телевизията не съществуваше, пише световноизвестният психолог д-р Фицхю Додсън в книгата си "Изкуството да бъдеш родител", издадена на български от "Колибри". "От тригодишна възраст нататък децата виждат и научават неща, които предното поколение дори не познава. Знанията им са ужасно обширни", допълва д-р Луиз Еймс от института "Гезел".
Педагожката Едит Ефрон споделя своите наблюдения: "Учениците в първи клас, които са гледали много телевизия, имат речник, който изпреварва с цяла година децата, които са били лишени от телевизия. Децата добиват знания от екрана. В образователно отношение телевизията действа благотворно на малките деца и развива тяхната интелигентност."
Въздействието на телевизията върху децата в САЩ е изследвано най-пълно от д-р Уилбър Шрам. Той е наблюдавал шест хиляди деца и е установил, че най-интелигентните и най-добрите ученици са ревностни телезрители. "Главна отличителна черта на интелигентните деца е, че започват да правят всичко по-рано от другите - включително и да гледат телевизия", пише д-р Шрам.
Без съмнение телевизията е полезна, ако програмите са подходящи. Анкети сред ученици на възраст от 10 до 14 години показват, че за децата най-интересни са филмите за животни и пътешествия по "Дискавъри" и "Анимал Планет" и добродушните напрегнати сериали от рода на "Комисар Рекс".
"Не си вадете заключението, че препоръчвам неограничена доза телевизия за малките деца - предупреждава д-р Додсън. - Точно обратното. Развитието на детето трябва да се насърчава чрез разнообразни дейности вкъщи и навън. То трябва да тича, да спортува, да рисува, да слуша музика и приказки. Сред тях обаче телевизията има своето равноправно място. Не приоритетно, но едно разумно място."
Примери за подражание
Детските програми преподават ценности - това е заключението на изследване, проведено в Института по масови комуникации в Мюнхен. "Децата буквално изсмукват примери за подражание и модели на социално общуване", обяснява Улф Щьоцел. Точно затова един малчуган е в състояние да гледа 13 пъти "Сам вкъщи", този филм в забавна форма му дава кураж, че едно дете може да се справи само в трудна ситуация, без да се плаши. Тук е голямата отговорност на хората, които решават да снимат детски предавания и филми. Проучване показва, че днешните тийнейджъри с удоволствие гледат старите класически ленти по "Канал България" като "Таралежите се раждат без бодли", "Изпити по никое време" и "Куче в чекмедже". Те им дават отговори на въпроси, които сами не могат да открият. "Изключително благоприятно за отношенията и разбирателството между родители и деца е, когато такива предавания се гледат заедно - казва Мая Миронова. - Тогава детето може да обсъди нещата, които го вълнуват, и да се почувства разбрано."
Психоложката съветва родителите да изслушват с внимание и търпение разказа на детето за гледаното предаване, ако не са в състояние да отделят време, за да стоят с него пред телевизора. "Преразказът на филмите учи децата как да подреждат мислите си, да строят изречения и да изразяват свое мнение."
В телевизионните предавания - както навремето в приказките, децата търсят възможности за идентификация и примери за ролята "какъв да съм като голям". Това се наблюдава още при децата на две, три и четири години, които от едва поносимите за възрастния "Телетъбис" научават как се потушават конфликти и как човек си намира мястото в групата. Този процес продължава до късния пубертет, когато Астерикс е пример за борец против противник с надмощие, или Еди Мърфи за човека, който може да се справи във всяка ситуация.
Мая Миронова дава пример за 6-годишно момченце, което е преживяло първата си любов с малката рисувана русалка Ариел. "Не виждам нищо лошо в това, че телевизионното филмче по приказката на Андерсен дава пример за всеотдайна любов между мъж и жена. Този пръв модел остава в главата на детето като идеал", казва психоложката.
"Трябва да си признаем, че първият опит за секс при децата е телевизионен", споделя наблюденията си Мая Миронова. "Моите две дъщери - едната на 4, другата на 8 години, не пропускат сериалите "Дарма и Грег" и "Али Макбийл". Голямата настоява да й разреша да изгледа поне
един епизод от
"Сексът и градът"
понеже всички деца в училище говорели само за него."
Телевизията ни помага да отговорим на детските въпроси по теми, които се притесняваме да повдигнем сами, продължава Миронова. В това отношение можем смело да твърдим, че тя облекчава родителските ни задачи.
Навремето ни учеха, че книгата е прозорец към света. Днес телевизията пое тази роля и ние не можем да я изключим от нашата реалност. В концентрирана форма преподава знания за света. Тя привлича неудържимо вниманието на децата предимно с ролята си на преподавател: филмче за делника на пожарникарите, как се бере грозде и се прави вино, най-отровните змии на земята, египетските пирамиди, експедиции до Южния полюс, Язон и аргонавтите - никое училище не е в състояние да преподаде така нагледно и красиво няколко урока един след друг, както това успява да стори телевизията. "Кажи ми и ще го забравя, покажи ми и ще си спомня", е казал преди векове мъдрият Конфуций.
Но какво да правим, ако детето попадне на кадрите от атентата на 11 септември? Как да обясним на подрастващите що е тероризъм и какво се е случило с хората, които са били в сградите? Този проблем успява майсторски да разреши немската телевизия ZDF. "Очевидно тогава възникна огромен проблем, който не беше по силите нито на педагозите, нито на родителите. Кадрите с рухването на небостъргачите се въртяха по всички канали и нямаше как децата да ги пропуснат" - обяснява Сузане Мюлер, директор на програмата за деца и юноши. Решението е "детски новини". Били подготвени две специални предавания, които отговорили на детски въпроси за 11 септември.
"Политиката, международното положение са неща от живота, които ни заливат, и трябва да се търсят начини те да бъдат поднесени подходящо на децата, защото, така или иначе, са свидетели на ставащото. Не е възможно вечно да гасим телевизорите или да гоним децата от стаята. Телевизията представя живота, в който и те са участници, а понякога и засегнати. Затова е по-добре да правим специални предавания за тях, в които - избягвайки шока и ужасите, да им представяме събитията."
"Спокойно, това не отговаря на истината - е новото мнение на специалистите в областта на медиите. - Децата трябва да гледат телевизия, за да израснат компетентни и знаещи!"
Някои учени са още по-радикални: "Опасно е в днешно време да се забранява на децата да гледат телевизия! Телевизията е важен социален фактор!"
В научните кръгове телевизията отдавна вече не е злият демон. Експертите дори защитават мнението, че децата всеки ден трябва да гледат телевизия - разбира се, не повече от един-два часа с подходящи предавания. Само родителите и училището изостават от тези модерни виждания. За децата съмнение няма: телевизията е просто супер! Дори бебетата инстинктивно обръщат очи към присветкащите картини на екрана и въртят в ръчички дистанционното управление. Ако попаднете в училищния двор в някое междучасие, ще установите, че главна тема е снощният филм с Джаки Чан или поредното приключение на младия Индиана Джоунс. Но нима майките не обсъждат по телефона с някоя приятелка какво се е случило в "Дързост и красота" или кой е бил на гости при Гала?!
Възрастните гледат на ден средно по три часа и половина телевизионни програми, сочат проучвания на аудиторията. "Пасивното и безмълвно стоене пред екрана е вид релаксация след напрегнатия делови ден", обяснява позитивния ефект известната българска социоложка Юлия Кръстева. В семейството, събрано в хола пред някой непретенциозен сериал, за кратко се възцаряват мир и тишина.
"Децата също се нуждаят от разпускане - уверява детският психолог Мая Миронова. - Училището, домашните, приятелите изискват от малките активно участие и изчерпват силите им. В края на деня те също изпитват нуждата да се отпуснат в креслото и да помълчат. Преди се усамотяваха с аудиокасетка с приказки или детски песнички, защо тогава никой не беше против?"
Проблемът е в селекцията на предаванията. В Русия, Америка и Китай децата гледат до пет часа на ден телевизия, защото апаратът просто не се изключва. Детето може да попадне на какви ли не кадри с насилие от деня, защото бащата не иска да пропусне новините, или да гледа неразбиращо елементарна еротика, понеже майката иска да види продължението на любовния сериал. Дистанционното управление е лост на властта в дома, за който всеки член от семейството води битка. Но проучванията показват, че ако в детската стая има малък телевизор и детето само прещраква каналите, то избира "Том и Джери" по Cartoon Network, дори ако е вече на 13 години.
Не по-малко значим е социалният аспект: който предишната вечер не е гледал Жерар Депардийо в ролята на Обеликс, на другия ден е изключен от обсъжданията в училищния двор.
Телевизията е основен фактор при разпределянето на местата в "обществената йерархия" още в детската градина. Дете, което не познава Попай моряка или не знае какви голове вкарва Дейвид Бекъм, няма авторитет сред приятелчетата си, защото не може да изрази мнение по актуалната тема.
Учителката телевизия
Откакто телевизията навлезе в американските домове, речникът на децата от предучилищна възраст значително се е обогатил в сравнение с времето, когато телевизията не съществуваше, пише световноизвестният психолог д-р Фицхю Додсън в книгата си "Изкуството да бъдеш родител", издадена на български от "Колибри". "От тригодишна възраст нататък децата виждат и научават неща, които предното поколение дори не познава. Знанията им са ужасно обширни", допълва д-р Луиз Еймс от института "Гезел".
Педагожката Едит Ефрон споделя своите наблюдения: "Учениците в първи клас, които са гледали много телевизия, имат речник, който изпреварва с цяла година децата, които са били лишени от телевизия. Децата добиват знания от екрана. В образователно отношение телевизията действа благотворно на малките деца и развива тяхната интелигентност."
Въздействието на телевизията върху децата в САЩ е изследвано най-пълно от д-р Уилбър Шрам. Той е наблюдавал шест хиляди деца и е установил, че най-интелигентните и най-добрите ученици са ревностни телезрители. "Главна отличителна черта на интелигентните деца е, че започват да правят всичко по-рано от другите - включително и да гледат телевизия", пише д-р Шрам.
Без съмнение телевизията е полезна, ако програмите са подходящи. Анкети сред ученици на възраст от 10 до 14 години показват, че за децата най-интересни са филмите за животни и пътешествия по "Дискавъри" и "Анимал Планет" и добродушните напрегнати сериали от рода на "Комисар Рекс".
"Не си вадете заключението, че препоръчвам неограничена доза телевизия за малките деца - предупреждава д-р Додсън. - Точно обратното. Развитието на детето трябва да се насърчава чрез разнообразни дейности вкъщи и навън. То трябва да тича, да спортува, да рисува, да слуша музика и приказки. Сред тях обаче телевизията има своето равноправно място. Не приоритетно, но едно разумно място."
Примери за подражание
Детските програми преподават ценности - това е заключението на изследване, проведено в Института по масови комуникации в Мюнхен. "Децата буквално изсмукват примери за подражание и модели на социално общуване", обяснява Улф Щьоцел. Точно затова един малчуган е в състояние да гледа 13 пъти "Сам вкъщи", този филм в забавна форма му дава кураж, че едно дете може да се справи само в трудна ситуация, без да се плаши. Тук е голямата отговорност на хората, които решават да снимат детски предавания и филми. Проучване показва, че днешните тийнейджъри с удоволствие гледат старите класически ленти по "Канал България" като "Таралежите се раждат без бодли", "Изпити по никое време" и "Куче в чекмедже". Те им дават отговори на въпроси, които сами не могат да открият. "Изключително благоприятно за отношенията и разбирателството между родители и деца е, когато такива предавания се гледат заедно - казва Мая Миронова. - Тогава детето може да обсъди нещата, които го вълнуват, и да се почувства разбрано."
Психоложката съветва родителите да изслушват с внимание и търпение разказа на детето за гледаното предаване, ако не са в състояние да отделят време, за да стоят с него пред телевизора. "Преразказът на филмите учи децата как да подреждат мислите си, да строят изречения и да изразяват свое мнение."
В телевизионните предавания - както навремето в приказките, децата търсят възможности за идентификация и примери за ролята "какъв да съм като голям". Това се наблюдава още при децата на две, три и четири години, които от едва поносимите за възрастния "Телетъбис" научават как се потушават конфликти и как човек си намира мястото в групата. Този процес продължава до късния пубертет, когато Астерикс е пример за борец против противник с надмощие, или Еди Мърфи за човека, който може да се справи във всяка ситуация.
Мая Миронова дава пример за 6-годишно момченце, което е преживяло първата си любов с малката рисувана русалка Ариел. "Не виждам нищо лошо в това, че телевизионното филмче по приказката на Андерсен дава пример за всеотдайна любов между мъж и жена. Този пръв модел остава в главата на детето като идеал", казва психоложката.
"Трябва да си признаем, че първият опит за секс при децата е телевизионен", споделя наблюденията си Мая Миронова. "Моите две дъщери - едната на 4, другата на 8 години, не пропускат сериалите "Дарма и Грег" и "Али Макбийл". Голямата настоява да й разреша да изгледа поне
един епизод от
"Сексът и градът"
понеже всички деца в училище говорели само за него."
Телевизията ни помага да отговорим на детските въпроси по теми, които се притесняваме да повдигнем сами, продължава Миронова. В това отношение можем смело да твърдим, че тя облекчава родителските ни задачи.
Навремето ни учеха, че книгата е прозорец към света. Днес телевизията пое тази роля и ние не можем да я изключим от нашата реалност. В концентрирана форма преподава знания за света. Тя привлича неудържимо вниманието на децата предимно с ролята си на преподавател: филмче за делника на пожарникарите, как се бере грозде и се прави вино, най-отровните змии на земята, египетските пирамиди, експедиции до Южния полюс, Язон и аргонавтите - никое училище не е в състояние да преподаде така нагледно и красиво няколко урока един след друг, както това успява да стори телевизията. "Кажи ми и ще го забравя, покажи ми и ще си спомня", е казал преди векове мъдрият Конфуций.
Но какво да правим, ако детето попадне на кадрите от атентата на 11 септември? Как да обясним на подрастващите що е тероризъм и какво се е случило с хората, които са били в сградите? Този проблем успява майсторски да разреши немската телевизия ZDF. "Очевидно тогава възникна огромен проблем, който не беше по силите нито на педагозите, нито на родителите. Кадрите с рухването на небостъргачите се въртяха по всички канали и нямаше как децата да ги пропуснат" - обяснява Сузане Мюлер, директор на програмата за деца и юноши. Решението е "детски новини". Били подготвени две специални предавания, които отговорили на детски въпроси за 11 септември.
"Политиката, международното положение са неща от живота, които ни заливат, и трябва да се търсят начини те да бъдат поднесени подходящо на децата, защото, така или иначе, са свидетели на ставащото. Не е възможно вечно да гасим телевизорите или да гоним децата от стаята. Телевизията представя живота, в който и те са участници, а понякога и засегнати. Затова е по-добре да правим специални предавания за тях, в които - избягвайки шока и ужасите, да им представяме събитията."
Няма коментари:
Публикуване на коментар