Търсене в този блог

Зарежда се...

неделя, 7 февруари 2016 г.

Онлайн журналистиката през 2016

Институтът на Ройтерс в специален доклад прогнозира развитието на медиите, журналистиката и технологиите през 2016 г.
Според автора на доклада - изследователят Ник Нюман, ще бъдем свидетели на настъпването на следните тенденции:

1. Възход на кратките новинарски форми

Според проучване на Global Mobile Consumer Survey на Deloitte за 2015 г. 60% от хората поглеждат екрана на своя смартфон или таблет в рамките на 15 минути, след като се събудят. С ниските цени на устройствата с Android (някои от тях започват от едва 35 долара) прогнозите са, че до 2020 г. 80% от населението на Земята ще притежава поне по един смартфон. Предизвикателството пред издателите е как да се преборят за вниманието на хората, които държат мобилните устройства.

неделя, 15 февруари 2015 г.

Наръчник за проверка на информацията

В днешната дигитална среда, където циркулират слухове и невярно съдържание, журналистите трябва да са в състояние да разграничават автентичните материали от фалшификатите. Този новаторски наръчник е задължително четиво за журналистите, които се занимават с всички видове потребителски генерирано съдържание.

Тим Бърнърс-Лий: Годината, когато отворените данни тръгнаха по цял свят

На Тед2009 Тим Бърнърс-Лий призова за "сурови данни сега" - правителства, учени и институции да направят данните си открито достъпни в мрежата. На Университета ТЕД през 2010-та той показва някои от интересните резултати, щом данните се свържат с линкове.

Тим Бърнърс-Лий за следващата мрежа

Преди 20 години Тим Бърнърс-Лий измисли световната мрежа. В следващия си проект той изгражда мрежа за отворени и свързани данни, които ще направят за числата, това, което мрежата направи за думите, снимките, видеото: да отключи нашите данни и преформулира начина, по който ги използваме.

неделя, 11 януари 2015 г.

25 правила за дезинформация на медии

               
Този удобен сборник от правила покрива по-голямата част от нечестните игри, които дезинформационните актьори разиграват в интернет пространството, а и извън него. Като знаете триковете, ще можете да забелязвате и манипулациите им. Дори да сте чели този списък преди, вероятно ще съгласите, че е полезно да бъде преговорен.

Правило 1
Не чувай злото, не виждай злото, не говори за злото. Независимо от това, което знаеш, не го обсъждай – особено ако си обществена личност, новинар или нещо от този тип. Щом няма репортаж за нещо в масмедиите, значи то не се е случило, затова няма и нужда да се разправяш с произтичащите от него проблеми.

Правило 2
Определяй противниците си като подстрекатели на слухове. Избягвай да обсъждаш наболелите проблеми – описвай всички повдигнати въпроси, независимо откъде идват и как са подкрепени, като обикновени клюки и неоснователни обвинения. Този метод работи добре в цензурираната преса, защото единственият начин обществеността да научи за фактите е чрез представянето им за „съмнителни слухове“. Ако използваш интернет, определяй фактите като „неоснователни слухове“ без реални основания.

понеделник, 22 декември 2014 г.

Комуникация на граждански движения

В последните няколко години в България се наблюдават нови явления не само в полето на политическото, но и в диалога между „граждани и институции”, „граждани и бизнес организации”, „граждани и медии”. Редица примери показват тези взаимни влияния: гражданската мобилизация срещу либерализиране на генно-модифицирани организми (ГМО) (2010 г.), мобилизацията срещу добива на шистов газ (2011-2012 г.), протестите срещу високите цени на горивата („СИЛА”) (2011 г.), движението срещу търговското споразумение ACTA (2012 г.), движението срещу промените в Закона за горите (2012 г.). Всички тези примери дават отчетливи сигнали за събитията през 2013 г. - протестите срещу кабинетите „Борисов” и „Орешарски”, едни от най-силните месеци за гражданското общество в България след 1989 г. Гражданското представителство е изпаднало в спирала на делегитимация и липса на доверие. Партиите все по-често са сочени за участници в „театър на сенките”, който обслужва тесните интереси на една фикция за политическо задкулисие. Тези процеси обаче отварят пространство за нови форми на политическо действие и им отрежда все по-голяма роля в обществения живот.

четвъртък, 4 декември 2014 г.

Темите табу в българските онлайн медии – 2014


  1. „Клептобанкирането“
  2. Липсата на качествен политически дебат за новия програмен период на ЕС (2014 – 2020) и сериозното изоставане в планирането за европрограмите
  3. Журналистическата етика
  4. Съмнения за корупция, конфликти на интереси и манипулации при случайното разпределение на дела във ВАС и други съдилища
  5. Критики към Йорданка Фандъкова: за забавянето на началото на строежа на софийския завод за боклук и бездействие на общината по проблема с насипани със земни маси и строителни отпадъци имоти в софийското поле.
  6. Собствеността на българските медии: кой всъщност купи пресгрупата, издаваща знаковите някога „Труд“ и „24 часа“
  7. Лошото качество на храните на българския пазар
  8. Тефтерчето за политически поръчки на Филип Златанов: защо е скрита преписката срещу президента Плевнелиев, кои са „Ц.Ц.“ и „Б.Б“
  9. Насилието в училище
  10. Недостъпната градска и архитектурна среда за хората с увреждания
  11. Антипотребителските практики на мобилните оператори: събирания на вземания с помощта на специализирани фирми
  12. Всекидневните проблеми на ЛГБТ общността (лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални)
  13. Предизвикателствата пред рециклирането в България