В последните няколко години в
България се наблюдават нови явления не
само в полето на политическото, но и в диалога между „граждани и институции”,
„граждани и бизнес организации”, „граждани и медии”. Редица примери показват тези взаимни влияния:
гражданската мобилизация срещу либерализиране
на генно-модифицирани организми (ГМО) (2010 г.), мобилизацията срещу добива на
шистов газ (2011-2012 г.), протестите срещу високите цени на горивата („СИЛА”) (2011 г.), движението срещу
търговското споразумение ACTA (2012 г.), движението срещу промените в Закона за
горите (2012 г.). Всички тези
примери дават отчетливи сигнали за събитията през 2013 г. - протестите срещу кабинетите „Борисов” и
„Орешарски”, едни от най-силните месеци
за гражданското общество в България след 1989 г. Гражданското представителство е изпаднало в спирала на
делегитимация и липса на доверие. Партиите все по-често са сочени за участници
в „театър на сенките”, който
обслужва тесните интереси на една фикция за политическо задкулисие. Тези процеси обаче отварят пространство за нови
форми на политическо действие и им отрежда все по-голяма роля в обществения
живот.