Търсене в този блог

понеделник, 22 декември 2014 г.

Комуникация на граждански движения

В последните няколко години в България се наблюдават нови явления не само в полето на политическото, но и в диалога между „граждани и институции”, „граждани и бизнес организации”, „граждани и медии”. Редица примери показват тези взаимни влияния: гражданската мобилизация срещу либерализиране на генно-модифицирани организми (ГМО) (2010 г.), мобилизацията срещу добива на шистов газ (2011-2012 г.), протестите срещу високите цени на горивата („СИЛА”) (2011 г.), движението срещу търговското споразумение ACTA (2012 г.), движението срещу промените в Закона за горите (2012 г.). Всички тези примери дават отчетливи сигнали за събитията през 2013 г. - протестите срещу кабинетите „Борисов” и „Орешарски”, едни от най-силните месеци за гражданското общество в България след 1989 г. Гражданското представителство е изпаднало в спирала на делегитимация и липса на доверие. Партиите все по-често са сочени за участници в „театър на сенките”, който обслужва тесните интереси на една фикция за политическо задкулисие. Тези процеси обаче отварят пространство за нови форми на политическо действие и им отрежда все по-голяма роля в обществения живот.

Гражданските движения вербализират видими разногласия и конфликти, които се наблюдават в различни общества. „Арабската пролет”, „Окупирай”, „Анонимните”, свободата на словото, гражданските права и принципи на честния избор в Русия, протестите в парк „Гези”, площад „Таксим” в Истанбул, „евромайдан”-ът в Украйна... Трансграничните влияния в глобалния свят оформят образа на протестиращия човек, който се бори за промяна на статуквото.
В този смисъл гражданските движения са чувствителен индикатор (лакмус) за възникващи социални противоречия и проблеми. Появата на гражданско движение има динамика (растеж и отзвучаване), която рамкира процесите на управление на конфликти, напрежение и възможности. Подценяването, игнорирането или неправилният прочит на тези социални променливи може да доведе до криза.
Настоящата книга разглежда няколко проблема. Анализира се непрекъснатият процес на преразпределяне и предоговаряне на ресурси (материални и нематериални блага, пари, информация, власт), липсата на социална справедливост и диалог в обществото. Тази празнота откъм солидарност стимулира мотивации за социална промяна и изграждането на общности, организации, граждански движения, групи за натиск.
Вторият проблем разглежда появата, развитието и функционирането на протестни граждански мобилизации и движения. Те са публичните играчи, които се противопоставят или предизвикват съществуващи институционализирани властови и корпоративни авторитети, доминиращи културни модели. Протестът срещу властта преминава и в протест срещу медиите, които все по-често се припознават за „защитници на статуквото”.
Формирането на гражданските движения, от една страна, е резултат от процеса на предоговаряне и разпределяне на ресурси между публичните субекти, а от друга – от погрешните действия на институции, корпорации и фасадни организации в полза на „частен интерес“.
При разглеждането на поставените проблеми се акцентира върху социалната чувствителност към процесите в публичната среда, което ясно се забелязва и в актуалната икономическа и политическа обстановка в България през последните години. Тя се определя от фактори, които провокират поява на нагласи за промяна на социалната среда и „задействат” образуването на гражданска протестна мобилизация или движение. Социалната чувствителност се разглежда като променливо състояние на нагласи и очаквания на групи и общности, което оказва влияние върху желанието им за промяна. Тя е различна за авторитетите (институции, граждански организации, бизнес), които участват в нивата на управление в обществото. При тях социалната чувствителност се изразява в изработването на механизми и професионални практики за предусещане и смекчаване на противоречия и напрежение в социалната среда.
Тук са представени не само модерни социални концепции за появата и вътрешната организация на гражданските движения. Търси се не само отговор на въпроса защо се появяват конфликтите между различни групи и общности.
Но силният акорд е върху практиката. Анализирани са: модели за организиране и провеждане на протести; българските граждански мобилизации в последните пет години; методите на властта и корпорациите да се „справят с тях”; ролята на новите технологии и социалните мрежи; комуникационните техники при възникваща и действаща криза - търсене на социалния диалог и възстановяване на обществено-държавното начало.
Текстът не е претенция с категорични обобщения, а оставя с многоточие въпросите за размисъл...

Илия Вълков

Няма коментари:

Публикуване на коментар