25 правила за дезинформация на медии

               

Този удобен сборник от правила покрива по-голямата част от нечестните игри, които дезинформационните актьори разиграват в интернет пространството, а и извън него. Като знаете триковете, ще можете да забелязвате и манипулациите им. Дори да сте чели този списък преди, вероятно ще съгласите, че е полезно да бъде преговорен.

Правило 1

Не чувай злото, не виждай злото, не говори за злото. Независимо от това, което знаеш, не го обсъждай – особено ако си обществена личност, новинар или нещо от този тип. Щом няма репортаж за нещо в масмедиите, значи то не се е случило, затова няма и нужда да се разправяш с произтичащите от него проблеми.

Правило 2

Определяй противниците си като подстрекатели на слухове. Избягвай да обсъждаш наболелите проблеми – описвай всички повдигнати въпроси, независимо откъде идват и как са подкрепени, като обикновени клюки и неоснователни обвинения. Този метод работи добре в цензурираната преса, защото единственият начин обществеността да научи за фактите е чрез представянето им за „съмнителни слухове“. Ако използваш интернет, определяй фактите като „неоснователни слухове“ без реални основания.

Изследване на медиите и масовите комуникации в информационното общество

Два сборника, издания на Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“.

1. Изследване на медиите. Студии, статии, есета (2011). Съдържание:
Юрий Проданов. Печатният вестник през екрана на прераждането
Любен Дилов-син. Между Дзен и Дзеня. Увод в щастието да си
журналист
Калин Руменов. Сбъркано – от вчера, днес и за утре
Бойко Василев. Facebook утро след вечер по CNN. Светът на
комуникациите от Блеър до Обама
Димитрина Пандурова. Криворазбраната нецензурираност. Битка за
зрители – но каква?
Евдокия Борисова, Фатме Палова. Турските сериали на българския
телевизионен екран. Пир или пиар по време на криза?
Людмила Стоянова. Културната пропаганда в печата през Втората
световна война (Върху примери от вестник „Слово“)
Пламен Шуликов. Иронии на медийния контекст. „Тотален ироничен
код“ на 30-те?
Десислава Иванова. Книгата в интернет – рекламни механизми
Евдокия Борисова, Ваня Цанкова, Цветан Цанков. Карикатурата и
българското политическо злободневие. Теми и персонажи от
днешния ден
Елка Добрева. Масмедийно демонизиране: основни обекти и техники
в българския печат
Ивелина Савова. Инвазията на квазититлите
Десислава Тодорова. Семантични характеристики на спортните
метафори в българските вестници
Евдокия Маринова. Театралната метафора на политиката в медийния
дискурс
Вирджиния Андрова. Case study: Русе – част от Дунавския регион:
стереотипи и нови възможности

2. Масовите комуникации в информационното общество (2012). Съдържание:
Пламен Шуликов. Информационното общество
като индустрия на метафорите
Елка Добрева. Информационното общество и
неговата репрезентация в аудио-визуалната реклама
Снежана Великова. Коопериране с традиционните масови медии?
„Аз, репортерът“ на bTV
Юрий Проданов. Гражданската журналистика – мисия
(почти) невъзможна
Владимир Василев. Особености на онлайн рекламата и
гражданската журналистика в условията
на развити комуникации през XXI век
Деница Горчилова. Уеббазиран социален капитал
Йоана Микош. Полският печат като масова комуникация
Светла Цанкова. Новинарският фичър в българската
всекидневна преса
Десислава Иванова. Другата визия на книгата – буктрейлърът
Евдокия Борисова. Зелени утопии, медийни антиутопии
Николай Недеков. Изграждане на имидж.
Хиперрепрезентацията в PR стратегиите
Евдокия Маринова. Журналистическите метафори
в информационното общество

Медийни ефекти

"SETTING THE AGENDA", ИЛИ ЗА МЕДИЙНИТЕ ЕФЕКТИ ВЪРХУ ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ

Десислава Андреева

web

През 2004 година на пазара на научната литература във Великобритания, САЩ и Канада се появи дългоочаквано (поне според признанията на самия автор) издание. Става дума за монографията ‘Setting the Agenda. The mass media and public opinion’ (което по наше скромно мнение би трябвало да се превежда приблизително така: "Определяне на дневния ред. Масмедиите и общественото мнение") на Maxwell McCombs (Максуел Макоумбс). Биографичната справка описва автора като завеждащ катедра в Тексаския университет в Остин. Макоумбс признава, че е ученик и последовател на преподавателя от Станфорд, известния сред специалистите по масова комуникация Уилбър Шрам. (ХІІІ)¹ Обемът на монографичното изследване, посветено на "тематизиращия" ефект на медийните послания, се оказва напълно достатъчен да изясни в рамките на 184 страници (от които реален текст 149 с.) историческото развитие на теорията, да представи разнопосочните гледни точки и да подкрепи постановките с доказателствен материал, събиран в продължение на няколко десетилетия.

Балкански медиен барометър 2012

Балканският медиен барометър (БМБ) следва традицията на Медийните барометри, въведени от Фондация „Фридрих Еберт” през 2004 г. Медийните барометри са аналитични инструменти за оценяване на медийната среда в национален контекст. Такива оценявания са осъществени в повече от 30 страни в Африка и Азия.

"Негативни развития на медиите през последните години:

• Концентрация (хоризонтална и вертикална) на медийната собственост в ръцете на олигархични кръгове, което се отразява пряко на свободата на словото и на обективността на медиите.
• Намеса на собствениците на медии в редакционната политика и в работата на журналистите.
• Прекалена близост и зависимост на медиите в отношенията им с властта. Предпоставки за медиен комфорт на политическия елит.
• Задълбочаване на тенденцията за търговия с влияние в медиите – преди всичко в пресата, но също и в другите медии.
• Поддържане на високо ниво на автоцензура сред журналистите.
• Занижаване на професионалните стандарти и високо ниво на некомпетентност в журналистическите среди. Трайна тенденция на copy-paste журналистиката. Цялостна девалвация на журналистическата професия.
• Негативни последствия от икономическата криза. Свиване на рекламния пазар и засилване на икономическите зависимости в медийната сфера. Същевременно кризата се използва като все по-често оправдание за решения с неясни мотиви.
• Занижаване на етичните стандарти в работата на журналистите. Корупция в медиите от най-високо до най-ниско ниво.
• Все по-голяма комерсиализация и пожълтяване на медиите. Ниско качество на медийния продукт.
• Закърняване на социално отговорните функции на медиите.
• Растяща употреба на медиите за PR цели. Засилване на явлението черен PR.
• Маргинализиране на добри и доказали се журналисти за сметка на удобни и конформистки настроени техни колеги. Ненасърчаване на развитието на журналистите. Липса на инвестиции в потенциала на медийните професионалисти.

• Сравнително ниска ефективност на регулаторните функции на Съвета за електронни медии.
• Поддържане на неадекватен модел на финансиране на обществените медии.
• Слаба воля за промяна на негативните явления в медийната среда."

Медиите в Европа

Независимо от своите национални особености, медиите в Европа са изправени пред общи предизвикателства. Пространствената и политическа обвързаност в рамките на Европейския съюз са подплатени от икономически и финансови обединения, чийто капиталови потоци влияят в една или друга степен върху тематичното и съдържателно единство на журналистическите продукти. Силното развитие на традиционния медиен пазар и нарастващата дигитализация ясно показват, че зад езиковите и културни разлики на европейските народи стоят близки потребителски навици и идентични журналистически модели.

В изданието са представени историята, развитието и съвременното състояние на медиите в 10 европейски страни – Белгия, Великобритания, Германия, Дания, Испания, Италия, Нидерландия, Финландия, Швейцария и Швеция. предстои представянето на медиите в останалите европейски страни.

Книгата може да се прочете тук

Повратът на комуникацията

"Повратът на комуникацията" е статия Мартин Йотинг за промените в медийните системи и случващата се революция за премахване на медийната оскъдност и преместване на филтърната система. Целият текст в librev.com.

Поколението М2

Изследване за младите и медиите.

Медиите и политиката

Книгата "Медиите и политиката":

Лозанов, Георги и Орлин Спасов (съст.) Медиите и политиката. София: Фондация “Медийна демокрация”, Фондация “Конрад Аденауер”, 2011.

ISBN 978-954-92318-3-0

с ъ д ъ р ж а н и е

Уводни думи - Матиас Барнер

От съставителите - Георги Лозанов и Орлин Спасов

Георги Лозанов
Законът, този добър дядо на медиите

Тотка Монова
Предефиниране на социалните роли: медийни герои и сюжети на прехода

Ивайло Дичев 
Фигуралният свят. Изместване и сгъстяване в медиите

Нели Огнянова
Политическата реклама в медиите

Калина Петкова
Българската телевизионна публичност: възходът на жълтата политика

Георги Савчев
Живот и смърт в българското радио: травми и политическа идентичност в етера

Елена Колева
Ангажираните пиксели: политическата визуалност във всекидневниците

Марина Кирова
Българската блогосфера: политическа (не)употреба

Ели Александрова
Метаморфози на гражданското общество и политиката: от Ганковото кафене до Facebook

Юлия Роне
Vbox7: политика домашно производство

Мая Цанева
Правителството и европейските въпроси в дискурса на интернет медиите: сравнителен анализ на официалните и независимите гледни точки

Гергана Куцева
Новите реалности: „медиатизиране” на политиката или „политизиране” на медийното съдържание

Николета Даскалова
Новинарската стойност на политическите субекти

Орлин Спасов
Медиите и политиката: залезът на четвъртата власт?

Приложение:
Агенция Маркет Линкс
Media Index: наблюдение на медиите

За авторите

Показатели за развитието на медиите

Книгата

Свобода на медиите 2010

Световна класация за свобода на медиите на медийната организация "Репортери без граници" -  България си поделя 70-ото място с Гърция. На първо място по свобода на медиите е Финландия, следвана от Исландия и Холандия.

"Повече от всякога установяваме, че икономическото развитие, реформите на институциите и спазването на основните права не вървят непременно заедно", заяви генералният секретар на "Репортери без граници" Жан-Франсоа Жулиар в коментар на тазгодишната девета поред класация.

"Трябва да бъдат приветствани двигателите на свободата на пресата - Финландия, Исландия, Норвегия, Холандия, Швеция и Швейцария, и да се отдаде почит към решимостта на правозащитните активисти, журналисти, блогъри, които по цял свят храбро защитават правото на критикуване", заяви Жулиар.

От 27-те страни на ЕС 13 са в челните 20 места на класацията. Другите 14 са под 20-о място, а някои от тях са много ниско в класацията - Италия на 49-о място, Румъния на 52-о, а Гърция и България си поделят 70-ото място, отбелязва АФП.

"Обезпокоително е да се констатира, че няколко страни - членки на ЕС, продължават да слизат по-надолу в класацията. Европейските страни спешно трябва да си възвърнат статута на даващи пример", коментира Жулиар.

"Франция губи още едно място и е 44-а след Суринам", казва "Репортери без граници" и отбелязва, че управляващите във Франция "са правили заплашителни, а понякога и оскърбителни изказвания по адрес на медиите".

САЩ са на 20-о място, а Русия е на 140-о след Турция и Етиопия.

В дъното на класацията са Еритрея, Северна Корея, Туркменистан, Иран, Мианма, Сирия, Судан, Китай, Йемен и Руанда. За пръв път от създаването на класацията през 2002 г. Куба не е сред последните десет страни, но все пак заема 166-о място от 178.

"Безпокоим се от втвърдяването на позициите на някои правителства. Руанда, Йемен и Сирия са се присъединили към Мианма и Северна Корея в групата на най-репресивните към журналистите страни на планетата. Тази тенденция не предвещава нищо добро за 2011 г.", коментира генералният секретар на "Репортери без граници".
Източник 

"Прозрачни съдби" - реализацията

Яница Маринова пред bTV: "Филмът е студентски проект, като идеята бе родена в моя мозък още преди 2 години. Искам силно да отбележа, че екипът, с който работих сме абсолютни ентусиасти. На никого не се заплаща, филмът се прави с много малко пари, но желанието, което бликаше от нас наистина беше огромно. То не можеше да се опише с думи, цялата тази емоция, която изживяхме на снимачната площадка беше наистина невероятна”.

Премиера на "Прозрачни съдби"

Премиерата на филма ще се състои на 30 септември, 19.00 ч, аула "Максима", УНСС. Вход свободен!

Филм на журналистите от 3 курс в УНСС

Идеята за филма "Прозрачни съдби" се поражда от конкурс, свързан с безопасния секс, който Яница Маринова - студент в 3 курс журналистика в УНСС, печели. Снимките са приключени, предстои премиера.

"Прозрачни съдби" е филм, в който се оглеждат настроенията на младите. В шарения свят, в който живеем, качеството на изборите, които правим, диктуват качеството на живота, който живеем. Имаме ли право на избор и защо мислите ни са толкова прозрачни...Това е само част от мотото на кьсометражната лента.

Целта на филма е да пресьздаде живота на тинейджьрите-такьв какьвто е, без никакви нотки на сладникавост. Статистиката е страшна-нареждаме се на едно от  челните места по брой на аборти от непьлнолетни.Можем ли да променим това?,,Да..или поне можем да се опитаме”-категорична е Яница.Филмьт ще бьде разпространяван по училищата, носейки своето послание за безопасен секс.

Кадрите на филма, заснети наскоро на територията на София,  говорят сами за себе си, действията на героите  рисуват реалната обстановка на нещата, за това  колко необмисленно действат младежите. Филмьт показва различните социални среди, в които са израснали главните героини, което се отразява вьрху поведението им в настоящият момент. Скоро ще бьде изработен трейльр."

Сценарист: Яница Маринова

Режисьор: Петя Накова

Участват: Ангелина - Яница Маринова; Рени - Нина Петкова; Мартин - Ивайло Богомилов; Мишо - Светозар Белчев; Иво - Здравко Колев; Ники - Минко Чернев.

Думите на медийния преход

Речникът „Думите на медийния преход” на издателство "Фабер" съдържа 27 понятия, които обхващат основен кръг медийни явления и процеси в областта на медиите, създаването на нови медийни практики, промяната на регулаторната рамка, различните възможности, които има съвременната журналистика.

Преходът в медиите се наблюдава чрез постепенното отмиране на класическите радио и телевизионнни форми и замяната им с нови аудиовизуални медийни услуги, които се налагат в условията на глобализация и конвергенция в областта на медиите, на преход от аналогова към цифрова телевизия.

Новите компютърни технологии и стандартите за пренос на електронни съобщения в интернет се определят чрез появата на нова медийна политика и демокрация, при която читателят, слушателят, зрителят изпълнява своята роля в процеса на комуникационно взаимодействие главно чрез позицията си на активен медиен потребител.

Автори: Борислав Градинаров
Евгения Николова
Ели Герганова
Маргарита Пешева
Мария Попова
Милко Петров
Силвия Николова-Казандзи
Христо Кафтанджиев

Телевизията и интернет - най-търсените медии

Проучване на KPMG установи, че рязко са се увеличи часовете за гледане на телевизия, видеоигри и интернет потребление. Изследването обхваща последните шест месеца на годината. Според KPMG най-рязък е спадът в потреблението на печатни издания. Отделяните разходи за достъп до традиционните медии като вестници и списания е спаднал с 20%. 21%  не купуват вестници, като преди шест месеца процентът им е бил 15. 

Потребителите все повече четат онлайн новини и комуникират чрез своите профили в социалните мрежи. Научават за случващото се в страната им и света от онлайн медиите, които са със свободен достъп.
Отделяните разходи за достъп до традиционните медии като вестници и списания е спаднал 20% за последните шест месеца. 21% от анкетираните читатели отговарят, че не купуват вестници. За сравнение преди шест месеца процентът им е бил 15. За Лондон стойностите са два пъти по-високи, като те достигат 41% спрямо 23% за 2009 г. Като една от видимите причини за спада на търсенето на вестници е тяхната дигитализация. Медийните експерти посочват като пример безплатния достъп до Evening Standart, който читателите имат отскоро след придобиването на компанията от Александър Лебедев.
Все повече нараства нуждата от информираност. 86% от потребителите, запитани през март, заявяват, че те научават за случващото се в страната им и света от онлайн медиите, които са със свободен достъп. Младата аудитория на възраст от 16-24 години е посочила като свое очакване, че със заплащането на такса за достъп до интернет, достъпът до съдържание трябва да е все по-голям като обем. 55% от потребителите имат готовността да заплащат за музика, 45% за кино. Готовите да заплащат за телевизионни права са 30%, а за онлайн изданията на вестниците – 31% .Според изследването едва 10% от хората дават положителна оценка за въвеждането на платения достъп до новините от средствата за масова информация.
В резултат от нагласите на потребителите да увеличават контакта си с медиите все повече индустрията се нуждае от разработка на нови бизнес модели и технологии, които да бъдат съобразени с новите предизвикателства, породени от ефективността и възможността за възприемане на информацията, като тя трябва да бъде концентрирана и светкавична като бързина.
Средният ежемесечен брой на часове на потребителите, отделени на медиите, е 11 часа и 40 минути през септември, което през март нараства до 12 часа и 13 минути. За онлайн медиите отчитат още по-голям интерес - 7 часа и 28 минути.
 

Социалните мрежи - новото предизвикателство пред медиите

Най-голямото предизвикателство за News Network кабел не са други 24-часа телевизионни канали и новини, а социалните мрежи като Facebook и Twitter, сподели президентът на Си Ен Ен САЩ Джонатан Клейн по време на медийната среща на върха Блумбърг Бизнес Уик 2010.

Той вижда в социалните мрежи алтернативата, която отдръпва аудиторията от традиционните медии. Затова притеснението му идва повече от 500-те милиона във Фейсбук, отколкото от двата милиона, които гледат Fox. Мисията на CNN ще бъде да се превърне в еталон за надеждна новина.

Още интересни разсъждения по темата. 

Обучението по журналистика в света на конвергенцията

Журналистиката никога няма да бъде същата. Различното журналистическо съдържание за печата, радиото и телевизията днес се конвергира в Интернет. Потребителят има достъп до всички медии по всяко време.
Днес всеки, по всяко време може да публикува всичко в мрежата. Какво тогава включва терминът “журналистика”? Каква е ролята на съвременните журналисти в постоянно променящата се медийна действителност, където старите икономически модели вече не действат и е трудно да бъдат намерени нови източници на приходи за индустрията? Дали Интернет е вездесъщата мрежа, където могат да бъдат намерени “истории” за какво ли не само чрез кликване на мишката?
Съвременните журналисти трябва да се научат как да работят в тези нови конвергентни условия. Те трябва да са способни да създават съдържание за трите вида медии, да работят професионално, да изпълняват репортерския си дълг, да коментират, да разказват и да ангажират вниманието на “потребителите” на тази информация, независимо кой канал за информиране те са предпочели.

Интернет - третата популярна платформа за новини

Според изследване на Pew Research Center новините вече са вездесъщи благодарение на интернет. Мрежата е в центъра на историята за това как се променя отношението на аудиторията към новините. Шест от всеки десет американци (59%) се информира едновременно от онлайн и офлайн източници.

Настоящият доклад разглежда две важни технологични тенденции, които са оказали влияние върху поведението в потреблението на новини: Първо, появата на социални медии има голяма роля за възхода на свежите новини като потребителите филтрират, оценяват и реагират на новините, второ, мобилната свързаност чрез смарт телефони също допринесе  за събирането на новини по всяко време и навсякъде. Малко над 25 процента от американците над 18 години четат новини от мобилните си телефони, показват резултатите от изследването. 

Проучването е поредният признак за това как хората променят начините на получаване на информация. Технологиите се променят в новинарския бизнес, както и отношението на потребителите към него. Последният бум бе предизвикан от популярността на мобилните телефони, които имат лесен достъп до интернет.

Преглед на свободата на печата в света 2009

REUTERS/Stringer

Доклад "Преглед на свободата на печата в света" на Международния медиен институт (ММИ) Виена. ММИ обединява главните редактори на водещи медии в 120 страни.

Общо 110 журналисти са били убити през 2009 г. Най-опасният район в света е Азия, където миналата година са били убити 55 журналисти. Само във Филипините жертвите сред журналистите миналата година са били 38. Още осем журналисти за загинали при взрива от насилие в Пакистан след началото на военната операция на правителствените войски срещу талибаните в района покрай границата с Афганистан. Трима журналисти са били убити и в Афганистан.

На второ място е Латинска Америка с 28 жертви, посочват авторите на доклада. Миналата година в Африка са загинали 14 журналисти. Жертвите в страните от Близкия изток са били шест, от които четирима са работели в Ирак.
 

Медиаморфоза и съвременна журналистика

..... Най-същественото обаче е, че съвременната журналистика се обръща към хората, към социалния им свят, към социалните или глобалните проблеми. Интернет е помощно средство, похват, чрез което тези проблеми или новини отиват до потребителя на информация. Това определя и медиаморфозата на модерната журналистика – нейната ориентация пряко към хората и техния социум и бързото предаване на информация и данни чрез интернет.

Катя Димова