Масовите комуникации в информационното общество

Сборникът с научни студии и статии, обединени от темата „Масовите комуникации и информационното общество“, е втори в поредицата „Серия обществени комуникации“ след началото, поставено със заглавието „Изследване на медиите“ (2011 г.). Формулирано по този начин, изследователското поле на публикациите в сборника се простира между две дадености, определили цивилизационното развитие в последното столетие и сложили своя характерологичен отпечатък върху началото и края на изминалия ХХ век. На първо място тук става дума за масовите комуникации – резултат от индустриалната революция, белязала едно отдавна отзвучало краевековие, и за тяхното значение по отношение на глобални идеологически, социални и икономически процеси. Става въпрос и за това, как точно масовите комуникации интензифицират общественото развитие, за да навлезе то в края на следващия век в ситуация,  определяна като информационно общество. От този момент нататък взаимовръзката между масовата комуникация и информационното общество е вече в магическото състояние на Uroboros – змията, захапала опашката си. Взаимно пораждащи се и взаимно интензифициращи се, масовите комуникации създават информационното общество, а то пък усъвършенства, стимулира и в непредвидима степен променя технологичния и съдържателния облик на масовите комуникации.

В обхвата на една фактически необятна в размерите и проявите си практика сборникът все пак обособява няколко собствени изследователски полета. Едно от тях е  предположено от характерната и търсена от съвременните масмедии стратегия, групираща информацията около последователно и целенасочено налагани образи – под формата на медийни метафори, рекламни слогани, политически имидж и пр. За това става дума в текстовете на доц. д-р Пламен Шуликов (Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“) – „Информационното общество като индустрия на метафорите“ – и проф. дфн Елка Добрева (Шуменски университет „Епископ  Константин Преславски“) – „Информационното общество и неговата репрезентация в аудио-визуалната реклама“. Двете изследвания регистрират и коментират ключови характеристики на ерата, определяна като информационна, постиндустриална,  електронна, глобална, постмодерна и пр., и в различни ракурси представят отделни масмедийни практики в съвременността като проекция на актуални социални, културни и технологични процеси, но и на фона на миналото.

Технологичните иновации в областта на медиите и появата на качествено нови информационни носители, както и развитието им в последните четири десетилетия под знака на глобалната мрежа породиха явления, непознати в дългата история на журналистиката. Контролираното участие на аудиториите в медийното съдържание бе поставено в конкуренцията на феномена „гражданска журналистика“. Сериозността на проблема личи във факта, че три от заглавията в сборника му посвещават своите наблюдения, съмнения, одобрения, критики и предвиждания. Това са текстовете на гл. ас. д-р Снежана Великова (Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“) – „Коопериране с традиционните масови медии? „Аз, репортерът“ на bTV“, на доц. д-р Юрий Проданов (Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“) –  „Гражданската журналистика – мисия (почти) невъзможна“ – и на Владимир Василев (абсолвент на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“) – „Особености на онлайн рекламата и гражданската журналистика в условията на развити комуникации през XXI век“.

В подобна посока (поне що се отнася до решаващата роля на информационните технологии) е и изследователският интерес на доц. д-р Деница Горчилова (УНСС – София). Нейните наблюдения, обединени в студията „Уеббазиран социален капитал“, се спират върху интензивната история на т. нар. социален капитал – особен ресурс, произтичащ от връзките между хората и намиращ проявление в разнородни форми с оглед на това, как виртуалното пространство на интернет влияе върху неговата все по-важна роля в развитието на обществото.

Коментар на нови медийни феномени, породени от съществени промени в  комуникационните стратегии и технологии и слагащи неизличим отпечатък върху съвременния свят на книгата, е представен в статията на гл. ас. д-р Десислава Иванова (Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“) „Другата визия на книгата – буктрейлърът“. Отново с книгата, но с оглед на характерната за постмодерната нагласа на институции и личности екологична линия на мислене и поведение, е свързан и критическият анализ на доц. д-р Евдокия Борисова (Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“), озаглавен „Зелени утопии, медийни антиутопии“. В сферата на медийната практика в условията на новите предизвикателства пред периодичния печат и с оглед на търсените от него печеливши решения, от друга страна, са  проучванията на д-р Йоана Микош (от Университета в Лодз, Полша) – „Полският печат като масова комуникация“, на доц. д-р Светла Цанкова (УНСС – София) –  „Новинарският фичър в българската всекидневна преса“ – и на Евдокия Маринова (докторантка в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“) – „Журналистическите метафори в информационното общество“. В съвсем друга посока отвежда вниманието статията „Изграждане на имидж. Хиперрепрезентацията в PR стратегиите“ на Николай Недеков (абсолвент на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“). В нея обект на анализ, коментар и илюстриране са отделни аспекти на персоналния и корпоративния имидж, поставени в светлината на актуални характеристики на масмедийното конструиране на реалността.

С появата си настоящият сборник изпълнява на практика заявената вече амбиция на своите съставители – да продължи поставеното начало на серия от тематични изследвания в областта на информационните феномени, културата, трансформациите в областта на средствата за масова информация, връзките с обществеността и рекламата.

Това е сторено с научна добросъвестност и, надяваме се, с премерена провокативност.

От съставителите

Съдържание

Пламен Шуликов. Информационното общество като индустрия на метафорите

Елка Добрева. Информационното общество и неговата репрезентация в аудио-визуалната реклама

Снежана Великова. Коопериране с традиционните масови медии? „Аз, репортерът“ на bTV

Юрий Проданов. Гражданската журналистика – мисия (почти) невъзможна

Владимир Василев. Особености на онлайн рекламата и гражданската журналистика в условията на развити комуникации през XXI век

Деница Горчилова. Уеббазиран социален капитал

Йоана Микош. Полският печат като масова комуникация

Светла Цанкова. Новинарският фичър в българската всекидневна преса

Десислава Иванова. Другата визия на книгата – буктрейлърът

Евдокия Борисова. Зелени утопии, медийни антиутопии

Николай Недеков. Изграждане на имидж. Хиперрепрезентацията в PR стратегиите

Евдокия Маринова. Журналистическите метафори в информационното общество