Машина за фабрикуване на истории

Кристиан Салмон

Една хубава история. Ето какво според стратезите на демократическата партия липсваше на Джон Кери, за да победи на президентските избори през 2004 г. в САЩ [1]. Джеймс Карвил, който допринесе за победата на Уилям Клинтън през 1992 г., казва по този повод: Мисля, че можем да изберем всеки холивудски актьор, стига да има някаква история за разказване, която да казва на хората какво представлява страната и как я вижда той.

Разказът е истинското разковниче - потвърждава специалистът по социологически проучвания Стенли Грийнбърг. Няколко дни по-късно по време на предаването Meet the pres (Среща с пресата) Джеймс Карвил е още по-недвусмислен: Републиканците казват: „Ние ще ви защитим от терористите от Техеран и хомосексуалистите от Холивуд.” Ние казваме: „Ние сме за чист въздух, по-добри училища и повече здравни грижи”. Те разказват история, а ние повтаряме монотонен напев.

Изследване на медиите и масовите комуникации в информационното общество

Два сборника, издания на Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“.

1. Изследване на медиите. Студии, статии, есета (2011). Съдържание:
Юрий Проданов. Печатният вестник през екрана на прераждането
Любен Дилов-син. Между Дзен и Дзеня. Увод в щастието да си
журналист
Калин Руменов. Сбъркано – от вчера, днес и за утре
Бойко Василев. Facebook утро след вечер по CNN. Светът на
комуникациите от Блеър до Обама
Димитрина Пандурова. Криворазбраната нецензурираност. Битка за
зрители – но каква?
Евдокия Борисова, Фатме Палова. Турските сериали на българския
телевизионен екран. Пир или пиар по време на криза?
Людмила Стоянова. Културната пропаганда в печата през Втората
световна война (Върху примери от вестник „Слово“)
Пламен Шуликов. Иронии на медийния контекст. „Тотален ироничен
код“ на 30-те?
Десислава Иванова. Книгата в интернет – рекламни механизми
Евдокия Борисова, Ваня Цанкова, Цветан Цанков. Карикатурата и
българското политическо злободневие. Теми и персонажи от
днешния ден
Елка Добрева. Масмедийно демонизиране: основни обекти и техники
в българския печат
Ивелина Савова. Инвазията на квазититлите
Десислава Тодорова. Семантични характеристики на спортните
метафори в българските вестници
Евдокия Маринова. Театралната метафора на политиката в медийния
дискурс
Вирджиния Андрова. Case study: Русе – част от Дунавския регион:
стереотипи и нови възможности

2. Масовите комуникации в информационното общество (2012). Съдържание:
Пламен Шуликов. Информационното общество
като индустрия на метафорите
Елка Добрева. Информационното общество и
неговата репрезентация в аудио-визуалната реклама
Снежана Великова. Коопериране с традиционните масови медии?
„Аз, репортерът“ на bTV
Юрий Проданов. Гражданската журналистика – мисия
(почти) невъзможна
Владимир Василев. Особености на онлайн рекламата и
гражданската журналистика в условията
на развити комуникации през XXI век
Деница Горчилова. Уеббазиран социален капитал
Йоана Микош. Полският печат като масова комуникация
Светла Цанкова. Новинарският фичър в българската
всекидневна преса
Десислава Иванова. Другата визия на книгата – буктрейлърът
Евдокия Борисова. Зелени утопии, медийни антиутопии
Николай Недеков. Изграждане на имидж.
Хиперрепрезентацията в PR стратегиите
Евдокия Маринова. Журналистическите метафори
в информационното общество

Спагетеното дърво на ВВС 1957 г. (BBC: Spaghetti-Harvest in Ticino)

Мистификацията със спагетеното дърво е първоаприлска шега, разпространена от BBC в триминутен репортаж на 1 април 1957 година. В репортажа се разказва за семейство в Южна Швейцария, берящо спагети от фиктивното Спагетено дърво. Материалът е излъчен по време, в което спагетите не са придобили популярност в Обединеното кралство и много британци не са наясно в това, че спагети се правят от брашно и вода.