Комуникация на граждански движения

В последните няколко години в България се наблюдават нови явления не само в полето на политическото, но и в диалога между „граждани и институции”, „граждани и бизнес организации”, „граждани и медии”. Редица примери показват тези взаимни влияния: гражданската мобилизация срещу либерализиране на генно-модифицирани организми (ГМО) (2010 г.), мобилизацията срещу добива на шистов газ (2011-2012 г.), протестите срещу високите цени на горивата („СИЛА”) (2011 г.), движението срещу търговското споразумение ACTA (2012 г.), движението срещу промените в Закона за горите (2012 г.). Всички тези примери дават отчетливи сигнали за събитията през 2013 г. - протестите срещу кабинетите „Борисов” и „Орешарски”, едни от най-силните месеци за гражданското общество в България след 1989 г. Гражданското представителство е изпаднало в спирала на делегитимация и липса на доверие. Партиите все по-често са сочени за участници в „театър на сенките”, който обслужва тесните интереси на една фикция за политическо задкулисие. Тези процеси обаче отварят пространство за нови форми на политическо действие и им отрежда все по-голяма роля в обществения живот.

Темите табу в българските онлайн медии – 2014

1. „Клептобанкирането“
2. Липсата на качествен политически дебат за новия програмен период на ЕС (2014 – 2020) и сериозното изоставане в планирането за европрограмите
3. Журналистическата етика
4. Съмнения за корупция, конфликти на интереси и манипулации при случайното разпределение на дела във ВАС и други съдилища
5. Критики към Йорданка Фандъкова: за забавянето на началото на строежа на софийския завод за боклук и бездействие на общината по проблема с насипани със земни маси и строителни отпадъци имоти в софийското поле.
6. Собствеността на българските медии: кой всъщност купи пресгрупата, издаваща знаковите някога „Труд“ и „24 часа“
7. Лошото качество на храните на българския пазар
8. Тефтерчето за политически поръчки на Филип Златанов: защо е скрита преписката срещу президента Плевнелиев, кои са „Ц.Ц.“ и „Б.Б“
9. Насилието в училище
10. Недостъпната градска и архитектурна среда за хората с увреждания
11. Антипотребителските практики на мобилните оператори: събирания на вземания с помощта на специализирани фирми
12. Всекидневните проблеми на ЛГБТ общността (лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални)
13. Предизвикателствата пред рециклирането в България

Цялото изследване

Младите хора в европейска България - социологически портрет 2014

Книгата „Младите хора в европейска България - социологически портрет 2014“ е социологически портрет на младите хора двадесет и пет години след началото на Промяната и седем години след присъединяването на страната към Европейския съюз. Изминатият път след 1989 година е резултат на стремежите и усилията на няколко поколения.

Макар и обществената действителност да не съвпада с най-смелите очаквания на първото посткомунистическо поколение, нито с изискванията на днешните млади, тя представлява качествено нова реалност, в която младите правят своите жизнени избори. На кръстопътя към зрелостта българските младежи се чувстват свободни да избират от много по-голяма палитра от възможности, отколкото техните родители и прародители, независимо че днес и рисковете пред младежките преходи са много по-големи.

Автори: Петър-Емил Митев и Сийка Ковачева