Новите млади и новите медии

Виртуалният обрат

След лингвистичния обрат от началото на ХХ век и културния обрат от края му, началото на новото хилядолетие ни сблъсква с явление, което още по-дълбоко променя света ни, защото отива отвъд теориите. Докато намерим по-добро име, нека го наречем ‛виртуален обрат‛ и се опитаме да систематизираме характеристиките му, които имат отношение към промените в гражданските практики на съвременния човек.

Първо, става дума за сливането на принципа на общуването с този на библиотеката. Комуникацията с един адресант и един адресат на информацията е опосредена на ново ниво: сега самата информация се превръща във виртуален свят, в който влизат и излизат безкраен брой нейни адресанти и адресати. Виртуалният свят се обогатява в реално време от всеки участник, расте, мутира непрестанно, но заедно с това има своя логика и дори пространствена правдоподобност, които са сякаш отвъд волята на всеки един участник в комуникативния акт, колкото и могъщ институционално да е той.


Вторият момент, това е непрекъснатият потенциален достъп до всичко и всеки. Телефонният указател, речникът, градският план, справочникът, ценовата листа и всички други въобразими форми на картографиране на живота са слети в една услуга, да я наречем Търсачката. Ако можеш да се информираш незабавно за всичко, от това неусетно следва, че трябва да можеш да се информираш, с други думи, че достъпът до все по-пълна и незабавна информация започва да се мисли като право. В обратна перспектива, да бъдеш видим, сиреч откриваем от Търсачката, се превръща в другата страна на това право. Екзотично звучащите случаи на хора, които искат да съдят Гугъл, задето пуска роботите си да ровят из личните им страници, показват посоката, в която целият този дебат вероятно ще тръгне – да имаш право да излизаш на виртуалния мегдан, но заедно с това да показваш там само онова от себе си, което искаш.

Третият момент стана видим с възхода на Web 2, ще го наречем етиката на интерактивността. Трябва да имаш роля в комуникативния процес, все по-важно е да можеш да се намесиш в комуникационните потоци, да отговориш, да класираш, да копираш и препратиш. Тази активност на пръв поглед изглежда нещо крайно позитивно. В масовия случай обаче, тя е начин на съпротива срещу знаковия поток, който идва от другия, непрекъсната нужда да правиш друго, докато ти говорят. Да си дадеш важност пред лицето на другия, пред който в предишни епохи може би си щял да изпитваш уважение и благоговение – сега, като го рейт-ваш, диг-ваш, поуст-ваш, важният ставаш ти. При това не забравяйте, че усъвършенстващата се технология позволява не просто да се включиш в дискусия –докато слушаш, можеш да играеш на игра, да си говориш по Skype, да получаваш и имейл. Интерактивността поощрява една задълбочаваща се структурна разсеяност, която изглежда важен аспект на съвременната култура.

Накрая, усъвършенстващата се технология на виртуалния свят пряко променя мирогледа, както е показвал за фотографията или киното Валтер Бенямин; старата и виртуалната реалност разменят местата си, случващото се в Мрежата започва да става по-реално от реалното, хиперреално (Бодрияр).
Ивайло Дичев

Книгата в електронен формат.