Сред положителните страни на интернет медиите в България могат да се отбележат бързата реакция на медийните екипи при предаването и обновяването на медийното съдържание, лесният достъп до информацията, безплатното предоставяне на новините (опитите за платено съдържание категорично се отхвърлят), развитието на уебдизайна при поднасянето на информацията, богатите архиви, добрият контакт с редакторските екипи, възможностите за коментар на текстовете и за общуване с останалите потребители чрез форумите, личното участие на юзърите при списването на медиата.
Мария Попова
Пекин осъществява сериозен контрол над интернет. Мрежата се следи чрез сложна многопластова система, към която влизат и повечето портали. В последно време обаче мултиплицирането на блогове и на сайтове, където потребителите сами качват съдържание, показват, че системата е пропусклива, затова и властите прибягват към по-крути мерки. Само преди седмица бяха закрити десетки сайтове за публикуване на видеоклипчета, а по-късно бяха арестувани над 3 хил. души из цялата страна за разпространение в интернет. През лятото пък беше блокиран достъпът до YouTube, Facebook и Twitter.
През 2005 китайското правителство блокира достъпа до Wikipedia. Сайтът baidu.com, който е основната търсачка в китайското интернет пространство, лансира своята версия на Wikipedia. Името на популярната онлайн енциклопедия в Китай е Baidupedia. Baidupedia разполага с екип от цензори, чиято задача е да пресяват предложеното от потребителите съдържание. Докато в Wikipеdia промените в дадена статия могат да бъдат видени незабавно онлайн, "привържениците" на китайския вариант трябва да почакат един или повече дни, колкото време е необходимо за редакцията на работата им. На китайските потребители се дават точки - ако предложеното от тях съдържание не се вписва в правилата на портала, те губят от точките си, а в случай на рецидив може изобщо да не разполагат с такива.
Може ли информацията да бъде безгранична? Да, стига да не се пречи на подобни проекти.
Идеята - да се даде възможност на интернет потребителите да намират книги, които вече не се издават. Гугъл сканира над 10 милиона книги от цял свят от 2004 г. насам. Около 2 милиона са сканирани със съгласието на издателите, още толкова са с изтекли авторски права. От останалите книги Гугъл показва само откъси, докато реши въпроса с авторските права. „Ставаме свидетели на демократизиране на достъпа до онлайн информация“, е тезата на авторите на проекта.
Франция се възмути от разпространяването на книги в дигитален формат. Парижки съд наложи глоба от 10 хил. евро на ден на фирмата.
Може причината за реакцията да е, че консорциум от френски компании от областта на компютърните технологии обяви, че планира да стартира проект за сканиране на книги, който ще бъде по-добър от този на Гугъл и ще бъде осъществен само за три години.
Развитието предстои.
Предишни проблеми на Гугъл.
MaYoMo (Map Your Moments) е видео ориентирана платформа за гражданска журналистика. Новините се генерират от потребителите.
Създател на платформата е Христо Алексиев.
Осъзнаването на потребността от адекватна фирмена култура и от ефикасна комуникационна мрежа е предпоставка за ускоряването на цялостното преобразуване на организационната сфера. Високите цели, вдъхновените девизи, пречупеното през призмата на функционалността и естетичността служебно облекло - ето компоненти,които умножават човешките възможности за смислена и добре мотивирана трудова реализация.
Основните изводи - в книгата "Фирмена култура и комуникация".
В книгата си "Медии и елит (Взаимни влияния в периода 1995-2000)" Мануела Манлихерова прави цялостно изследване на медийните елити, като показва и какви са влиянията на политическите и икономически елити върху медиите.
Онлайн рекламите, разположени във видимата част на екрана, при зареждане на една уеб страница (т.нар. “above the fold”) са видими за 100% от потребителите, но само 60% реално ги виждат, т.е. забелязват и обръщат внимание.
Ако онлайн рекламите са разположени в по-долната част на екрана (т.нар. “below the fold”), т.е. уеб сайтът трябва да се превърти с мишката (да се скролира), рекламите са видими за 75% от потребителите, но реално се виждат от 25%.
July 20, 1969. Astronaut Neil Armstrong walking on the surface of the moon during the Apollo 11 mission; American flag, lunar lander & various instruments visible behind him.
Google създаде галерия с фотографии на Life magazine. Голяма част от тях не са виждани досега.
Милионите снимки са от 1750 г. до наши дни.
2008, фотограф Luiz Vasconcelos
Дигиталният архив на World Press Photo вече е достъпен свободно в интернет. Войни, природни бедствия, трагедии... Повече от 10 000 фотографии, направени от водещи имена във фотожурналистиката. Включени са снимки от 1955 до 2008 г.
Медии, подписали Етичния кодекс:
АБРО, "Би Би Си уърълд сървис тръст", радиостанциите "БГ радио", БНР, "Дарик", "Инфорадио", "Класик ФМ+", "Експрес", "Нет", "Нова Европа", "Витоша", "ФМ+", "Радио Франс интернасионал", "Ретрорадио", "Фреш", "Браво" и "Микс", както и агенциите БТА и "Фокус", печатните издания "Банкер", "24 часа", "Труд", "Нощен труд", "Дневник", "Капитал", "Дума", "Жената днес", "Земя", "Россия днес", "Марица", "Струма", "Новинар", "Пари", "Сега", "Софийски имоти", "София днес", "София ехо", "Стандарт", "Строителство", "Тема", телевизиите "Би Би Ти", "Би Ти Ви", БНТ, "Нова телевизия", "Седем дни" и "Европа".
Автор: В. Попова - съставител (26.05.2007 г.)
Примери за манипулации в медиите:
Конференцията "Социални медии за деца: кибер насилие и медийна грамотност" отмина, но отзвукът по актуалната тема продължава.
Организаторката на събитието - д-р Катя Михайлова, преподавател в УНСС, говори за кибернасилието и в БНТ.
Автор: Младен Младенов
Съдържанието обхваща 655 теми, термини, понятия и категории, които са развити в обем, приближаващ се към необходимата потребност от теоретически познания и практическото им приложение. Докато някои термини получават кратко лексикално обяснение, то темите и категориите са представени в относително изчерпателни статии. В този аспект книгата има характер на наръчник, справочник, лексикон.
Проучване какво е отношението на блогърите към PR практиките и нагласите им към взаимодействието с компании или PR агенции е реализирано по инициатива на AMI Communications с помощта на НБУ и агенцията за пазарни проучвания "Арбитраж". В него са взели участие 52-ма български блогъри.
Според изследването блогърите са по-скоро отворени да общуват с PR практици, но едва 21% от анкетираните казват, че получават редовно информация от тях. 32% биха се съгласили да тестват продукт, ако той им харесва, а 40% биха публикували мнението си, ако не им се оказва натиск то да бъде положително. 21% са получавали и предложение да споделят мнението си за продукт или услуга в блога си срещу заплащане.
