Търсене в този блог

четвъртък, 1 юли 2010 г.

Теории за масовата комуникация


Автор: Тодор Петев

Тази книга е замислена да отговори на точно определена цел: да даде на студентите от Факултета по журналистика и масова комуникация съдържателна и синтетична представа за еволюцията на теорията на масовите комуникации през ХХ век. Мисля, че такава книга, която да представи „най-работещите” теоретически системи за медиите в тяхната вътрешна логическа връзка и противоречие досега у нас не се е появявала и в този смисъл учебното помагало далече надхвърля своето чисто прагматично предназначение. В същото време определено допълнително позитивно значение на текста придават ключовите думи (на българскии и английски), както и въпросите за размисъл, с които завършва всяка една от петнайсетте глави. Мисля, че в този си вид книгата ще представлява интерес за по-широк кръг професионални читатели.

Не се изненадвам, че Тодор Петев е успял така успешно да се справи със своята задача. Той самият е изследователски пристрастен и неговият модел за комуникатора, изложен в първата му книга, по мое мнение, и досега не е загубил своето теоретическо значение. Във връзка с тези свои изследователски интереси още от средата на седемдесетте години на миналия век той регулярно следи теоретическата литература по въпросите на масовата комуникация, участва със свои доклади в редица международни конгреси и симпозиуми, специализира в западни университети, поддържаше и продължава да поддържа с някои от авторите, за които сега пише в тази книга. В този смисъл става дума за една ерудиция, която е позволила да бъде извършен подбор на автори и концепции, като решително отдели „живото” от „мъртвото” в теорията на масовите комуникации. Също така от значение е обстоятелството, че Т. Петев остава последовател на социологическата гледна точка при определянето и интерпретацията на комуникацията. За него последната е форма на преднамерено взаимодействие, в което „самите участници влагат осъзнато субективно значение” Оттук естествено произтичат очертаните характеристики на асиметричната комуникация, разбирането за ограничения или обратно – за неограничения ефект на медиите, вниманието към дифузните теории, спиралата на мълчанието, глобалната асиметрия и т.н. Социологическата парадигма позволява на автора с лекота да се ориентира в толкова разнороден теоретически материал и да ни наложи своята гледна точка като напълно адекватна. След като е извършил пресяването на авторите и концепциите, които ще влязат в изложението, авторът ги представя обективно, стреми се да постигне ценностната актуалност на конкретнвия изследователски опит. Например в единадесета глава Т. Петев не скрива от читателя политическите обвинения, отправени към концепцията на Елизабет Ноел-Нойман, но същевременно отчита,че тъкмо тази концепция е един от най-значителните европейски приноси към общата теория на масовите комуникации, която всъщност е главно американско научно постижение. Така авторът остава верен на своето принципно разбиране, че е необходимо, особено в контекста на нашите посткомунистически траинсформации, развитието и постоянната подкрепа на една култура на споделяното и оценяваното руазнообразие. Проф. Иван Стефанов, д.ф.н. 27 март, 2004 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар