„Журналистическата теория” си поставя за цел разглеждането на някои от основните обекти и научни
конструкции, които формират журналистическата сфера.
В него се
съчетават теоретични и концептуални модели, които различни изследователи използват
в няколко научни области, адаптирани към българската журналистическа наука и
практика.
Журналистическата
теория е активна, променлива, интердисциплинарна, социално адаптивна наука. Тя
изучава явленията, процесите и моделите, по които функционира журналистиката,
поведението на журналистите, качествата и значението на журналистическите
продукти, особеностите на медийните взаимоотношения.
Журналистическата
теория отразява голямото значение на журналистиката, която обхваща значими
области от персоналното и социално поведение на съвременния човек.
Журналистиката е средата, в която обществото може да открие средствата, с които
да израства, да се консолидира, да тушира конфликтите и противоречията, да
намери решения и да конструира общовалидно обществено мнение.