Комуникация на граждански движения

В последните няколко години в България се наблюдават нови явления не само в полето на политическото, но и в диалога между „граждани и институции”, „граждани и бизнес организации”, „граждани и медии”. Редица примери показват тези взаимни влияния: гражданската мобилизация срещу либерализиране на генно-модифицирани организми (ГМО) (2010 г.), мобилизацията срещу добива на шистов газ (2011-2012 г.), протестите срещу високите цени на горивата („СИЛА”) (2011 г.), движението срещу търговското споразумение ACTA (2012 г.), движението срещу промените в Закона за горите (2012 г.). Всички тези примери дават отчетливи сигнали за събитията през 2013 г. - протестите срещу кабинетите „Борисов” и „Орешарски”, едни от най-силните месеци за гражданското общество в България след 1989 г. Гражданското представителство е изпаднало в спирала на делегитимация и липса на доверие. Партиите все по-често са сочени за участници в „театър на сенките”, който обслужва тесните интереси на една фикция за политическо задкулисие. Тези процеси обаче отварят пространство за нови форми на политическо действие и им отрежда все по-голяма роля в обществения живот.

Темите табу в българските онлайн медии – 2014

1. „Клептобанкирането“
2. Липсата на качествен политически дебат за новия програмен период на ЕС (2014 – 2020) и сериозното изоставане в планирането за европрограмите
3. Журналистическата етика
4. Съмнения за корупция, конфликти на интереси и манипулации при случайното разпределение на дела във ВАС и други съдилища
5. Критики към Йорданка Фандъкова: за забавянето на началото на строежа на софийския завод за боклук и бездействие на общината по проблема с насипани със земни маси и строителни отпадъци имоти в софийското поле.
6. Собствеността на българските медии: кой всъщност купи пресгрупата, издаваща знаковите някога „Труд“ и „24 часа“
7. Лошото качество на храните на българския пазар
8. Тефтерчето за политически поръчки на Филип Златанов: защо е скрита преписката срещу президента Плевнелиев, кои са „Ц.Ц.“ и „Б.Б“
9. Насилието в училище
10. Недостъпната градска и архитектурна среда за хората с увреждания
11. Антипотребителските практики на мобилните оператори: събирания на вземания с помощта на специализирани фирми
12. Всекидневните проблеми на ЛГБТ общността (лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални)
13. Предизвикателствата пред рециклирането в България

Цялото изследване

Младите хора в европейска България - социологически портрет 2014

Книгата „Младите хора в европейска България - социологически портрет 2014“ е социологически портрет на младите хора двадесет и пет години след началото на Промяната и седем години след присъединяването на страната към Европейския съюз. Изминатият път след 1989 година е резултат на стремежите и усилията на няколко поколения.

Макар и обществената действителност да не съвпада с най-смелите очаквания на първото посткомунистическо поколение, нито с изискванията на днешните млади, тя представлява качествено нова реалност, в която младите правят своите жизнени избори. На кръстопътя към зрелостта българските младежи се чувстват свободни да избират от много по-голяма палитра от възможности, отколкото техните родители и прародители, независимо че днес и рисковете пред младежките преходи са много по-големи.

Автори: Петър-Емил Митев и Сийка Ковачева

Машина за фабрикуване на истории

Кристиан Салмон

Една хубава история. Ето какво според стратезите на демократическата партия липсваше на Джон Кери, за да победи на президентските избори през 2004 г. в САЩ [1]. Джеймс Карвил, който допринесе за победата на Уилям Клинтън през 1992 г., казва по този повод: Мисля, че можем да изберем всеки холивудски актьор, стига да има някаква история за разказване, която да казва на хората какво представлява страната и как я вижда той.

Разказът е истинското разковниче - потвърждава специалистът по социологически проучвания Стенли Грийнбърг. Няколко дни по-късно по време на предаването Meet the pres (Среща с пресата) Джеймс Карвил е още по-недвусмислен: Републиканците казват: „Ние ще ви защитим от терористите от Техеран и хомосексуалистите от Холивуд.” Ние казваме: „Ние сме за чист въздух, по-добри училища и повече здравни грижи”. Те разказват история, а ние повтаряме монотонен напев.

Изследване на медиите и масовите комуникации в информационното общество

Два сборника, издания на Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“.

1. Изследване на медиите. Студии, статии, есета (2011). Съдържание:
Юрий Проданов. Печатният вестник през екрана на прераждането
Любен Дилов-син. Между Дзен и Дзеня. Увод в щастието да си
журналист
Калин Руменов. Сбъркано – от вчера, днес и за утре
Бойко Василев. Facebook утро след вечер по CNN. Светът на
комуникациите от Блеър до Обама
Димитрина Пандурова. Криворазбраната нецензурираност. Битка за
зрители – но каква?
Евдокия Борисова, Фатме Палова. Турските сериали на българския
телевизионен екран. Пир или пиар по време на криза?
Людмила Стоянова. Културната пропаганда в печата през Втората
световна война (Върху примери от вестник „Слово“)
Пламен Шуликов. Иронии на медийния контекст. „Тотален ироничен
код“ на 30-те?
Десислава Иванова. Книгата в интернет – рекламни механизми
Евдокия Борисова, Ваня Цанкова, Цветан Цанков. Карикатурата и
българското политическо злободневие. Теми и персонажи от
днешния ден
Елка Добрева. Масмедийно демонизиране: основни обекти и техники
в българския печат
Ивелина Савова. Инвазията на квазититлите
Десислава Тодорова. Семантични характеристики на спортните
метафори в българските вестници
Евдокия Маринова. Театралната метафора на политиката в медийния
дискурс
Вирджиния Андрова. Case study: Русе – част от Дунавския регион:
стереотипи и нови възможности

2. Масовите комуникации в информационното общество (2012). Съдържание:
Пламен Шуликов. Информационното общество
като индустрия на метафорите
Елка Добрева. Информационното общество и
неговата репрезентация в аудио-визуалната реклама
Снежана Великова. Коопериране с традиционните масови медии?
„Аз, репортерът“ на bTV
Юрий Проданов. Гражданската журналистика – мисия
(почти) невъзможна
Владимир Василев. Особености на онлайн рекламата и
гражданската журналистика в условията
на развити комуникации през XXI век
Деница Горчилова. Уеббазиран социален капитал
Йоана Микош. Полският печат като масова комуникация
Светла Цанкова. Новинарският фичър в българската
всекидневна преса
Десислава Иванова. Другата визия на книгата – буктрейлърът
Евдокия Борисова. Зелени утопии, медийни антиутопии
Николай Недеков. Изграждане на имидж.
Хиперрепрезентацията в PR стратегиите
Евдокия Маринова. Журналистическите метафори
в информационното общество

Спагетеното дърво на ВВС 1957 г. (BBC: Spaghetti-Harvest in Ticino)

Мистификацията със спагетеното дърво е първоаприлска шега, разпространена от BBC в триминутен репортаж на 1 април 1957 година. В репортажа се разказва за семейство в Южна Швейцария, берящо спагети от фиктивното Спагетено дърво. Материалът е излъчен по време, в което спагетите не са придобили популярност в Обединеното кралство и много британци не са наясно в това, че спагети се правят от брашно и вода.

Наръчник за репортери

Кратък наръчник за репортери:

• какво е новина
• информационна стойност на новините
• как се прави добра журналистика
• как се провежда интервю
• как се проверяват интернет ресурсите

Reuters Foundation Reporters handbook

• The reporter’s role in society 
• Qualities of a good reporter
• Article styles 
• What makes news? 
• How to find news
• Presenting news 
• Inverted pyramid
• Why do I care? So What?
• Identifying the lead
• Different lead approaches
• Ways to improve leads
• Key points in writing stories
• Sources
• Features
• Analysis
• Investigative reporting
• Interviewing
• News conferences
• Working with numbers
• Ethics
• Safety

Тим Бърнърс-Лий за интернет

Тим Бърнърс-Лий, считан за бащата на глобалната мрежа, лансира идея за създаване на интернет конституция. Предложението дойде навръх 25-годишнината на интернет.

Идеята на Тим Бърнърс-Лий се свежда до изготвяне на аналог на Магна харта (Велика карта на свободите) за интернет, която ще декларира и защитава правата на всички потребители на мрежата, предаде британският Гардиън.

Напоследък се прокрадват сериозни опасения, че свободата и неприкосновеността на личния живот в интернет са застрашени. По думите на Лий, правителствата и големите организации все по-често нарушават правата на потребителите и се опитват да контролират неутралната по своята същност мрежа. „Ние се нуждаем от глобална конституция – закон за правата онлайн”, категоричен е Тим Бърнърс-Лий.

„Докато нямаме отворен, неутрален интернет, няма да можем да използваме мрежата без опасения, че зад кулисите се случва нещо. Ние няма да можем да имаме отворено правителство, истинска демокрация, качествена медицина, свързани общности и разнообразие в културата”, смята бащата на интернет.

Идеи за интернет

Пол Отле

Пол Отле имал идея да създаде система, която

позволява отдалечен достъп до библиотеки

Белгийски учен виждал появата на интернет още в далечната 1895 година. Пол Отле лансирал идея за създаване на универсални библиотеки с възможност за достъп до огромен архив от книги на всеки желаещ, съобщи engadget.com.

По-късно, през 1934 г. Отле, заедно с лауреата на Нобелова награда за мир Анри Лафонтен и знаменития архитект Ле Корбюзие, описва своята концепция за свободен достъп до информация с помощта на телефонна връзка и екран.

Крайната цел на Пол Отле била създаване на система, в която всеки желаещ може да получи достъп до необходимите книги, използвайки индивидуален екран и телефонна мрежа. Учените не успели да реализират напълно идеята, но в крайна сметка била създадена услуга за предоставяне на информация чрез телеграф.

Джей Роузън за аудиторията

Ние, хората, известни преди като аудиторията

Джей Роузън

Така ги наричам. Наскоро получих това изявление.

Ние, хората, известни преди като аудиторията, искаме да информираме медийните хора за нашето съществуване и за смяната на властта, която настъпва заедно със смяната на платформата, за която всички вече сте чували.

Представете си, че имате кораб и пътниците в него разполагат със собствена лодка. Пишещите читатели. Зрителите с камера. Слушателите, които преди бяха атомизирани, а сега с минимални усилия могат да се свържат помежду си и да получат средството да говорят – пред света, така да се каже.

Ние разбираме, че когато се сблъскат с подобни гръмки твърдения, на много медийни хора им се приисква да възкликнат в името на здравия разум: Но ако всички говорят, то кой ще остане да слуша? Можете ли поне това да ни обясните?

Ние, хората, известни преди като аудиторията, не вярваме, че този проблем – твърде много говорители! – е наш проблем. И ако някой във вашите среди все още се чуди кои сме ние, ето как би могла да изглежда една официална дефиниция за нас:

Ние, хората, известни преди като аудиторията, сме тези, които бяха в крайната точка на една еднопосочна медийна верига, на една комуникационна схема с високи входни такси и с няколко фирми, конкуриращи се за най-силен глас, докато останалата част от населението слушаше в изолация – и ние сме тези, които днес изобщо не са в подобна ситуация.

Някога това бяха вашите печатни медии; сега това скромно средство, блогът, даде пресата на нас. Точно затова блоговете бяха наречени малките инструменти на Първата поправка към конституцията на САЩ. Те правят свободата на печата достояние на повече актьори.

Някога това беше вашата радиостанция, излъчваща на вашата честота. Сега това блестящо изобретение, подкастът, даде радиото на нас. И ние му намерихме повече приложения от вас.

Някога снимането, обработката и разпространението на видеофилми принадлежеше на вас, Големи Медии. Само вие можехте да си позволите да достигнете до телевизионна аудитория, формирана по ваш образ и подобие. Сега видеофилмът преминава в ръцете на потребителя и формирането на аудитория от бивши членове на аудиторията процъфтява в мрежата.

Някога вие имахте (изключителното) право да бъдете редактори на новините и да избирате какво да стои на първите страници. Сега ние можем да редактираме новините и от нашия избор зависи какво се появява на нашите първи страници.

Някога една силно централизирана медийна система свързваше хората с големи обществени агенции и с властови центрове „по вертикала”, но не свързваше хората един с друг „по хоризонтала”. Сега хоризонталният поток, от граждани към граждани, е толкова реален и толкова значим колкото и вертикалният.

„Бившата аудитория” е определението на Дан Гилмор за нас. (Той е един от нашите откриватели и радетели.) Определението се отнася за собственици и потребители на инструменти, чиято употреба преди беше изключителна привилегия на медийните хора, които ги използваха, за да привличат и задържат вниманието на същата тази аудитория.

Джеф Джарвис, бивш медиен шеф, написа закон за нас: „Дай на хората контрол върху медиите, те ще го използват. Извод: недей да даваш на хората контрол върху медиите и ще загубиш. В момента, в който се появи възможност за упражняване на контрол от страна на гражданите, тя ще бъде реализирана”.

Вижте сега, медийни хора. Нас все още напълно ни задоволява да слушаме вашите радиостанции, докато шофираме, да седим пасивно в тъмния киносалон на близкия мултиплекс, да гледаме телевизия с изцъклен поглед, докато лежим неподвижно в леглото и да си четем мълчаливо и самотно, както винаги сме правили.

Ако отидем на театър, няма вероятност да щурмуваме сцената, за да поставим наша собствена постановка. Според нас няма нищо лошо в старомодната, еднопосочна, вертикално спусната медийна консумация. Няма да се откажем от удоволствията на Големите Медии. Вие ги доставяте, ние ги консумираме и вие пак се уреждате с приятен малък бизнес.

Но ние не се движим вече по вашия график. Том Кърли, главен изпълнителен директор на Associated Press, обясни това на хората си: „Потребителите решават с какво точно да се ангажират – с кое приложение, с кое устройство, по кое време, на кое място”.

Желанията ни се развиват и вече не искаме просто медиите да са достъпни по всяко време, когато ни се доще да ги потребяваме, а искаме медии без баласт, искаме много по-качествени медии, отколкото имаме днес, искаме да публикуваме и да излъчваме себе си, когато това ни е необходимо или ни изглежда забавно.

Марк Томпсън, генерален директор на BBC, даде следното определение за нас: „Активната Аудитория” („тази, която не иска просто да фигурира, а иска да участва, да дискутира, да създава, да общува, да споделя”).

Рупърт Мърдок, друга ваша голяма клечка, предупреди редакторите на американските вестници за нас: „Те искат да контролират медиите вместо да бъдат контролирани от тях”.

Дейв Уайнър, един от създателите на блогосферата, го каза още през 1994: „Поемат ли веднъж контрола, потребителите никога няма да се откажат от него”.

В онлайн мрежата ние сме склонни да формираме потребителски общности около любимите ни места. Том Глосър, шеф на вашата Reuters, прозря това: „Ако искате да привлечете общност около себе си, трябва да им предложите нещо толкова оригинално и от такова качество, че да ги мотивира да реагират и да го включат в творческата си работа”.

Надяваме се, че схващате идеята, медийни хора. Ако не вярвате на нас, повярвайте поне на вашите хора, които описват същите промени.

Ние, хората, известни преди като аудиторията, бихме искали да отправим специално послание към онези представители на медиите, които от позицията на дълбоката си комерсиална визия започнаха да ни наричат „очи”: „Винаги има по някое ново предизвикателство за очите на нашите клиенти” (Джон Фитиън, президент на Националната асоциация на собствениците на киносалони в САЩ).

Или: “Ние вече владеем очите, насочени към телевизионния екран. Искаме да се уверим, че владеем и очите, насочени към компютърния екран” (Ан Киршнер, вице-президент по програмирането и медийното развитие на Националната футболна лига на САЩ).

Фитиън, Киршнер и компания трябва да знаят, че подобни фантастични заблуди („владеем очите…”) са исторически продукт на една медийна система, която даваше на шефовете си преувеличено чувство за собствената им власт и господство над другите. Новите медии унищожават всичко това и тази промяна ни кара да се усмихваме.

Вие не владеете очите. Вие не владеете пресата, която вече е разделена на зони за професионалисти и за аматьори. Вие не контролирате продукцията в новата платформа, която не е еднопосочна. Налице е нов баланс на властта между вас и нас.

Ние, хората, известни преди като аудиторията, сме просто публиката, която е станала по-реална, по-малко измислена, по-способна и по-малко предвидима. Би трябвало да приветствате това, медийни хора. Но независимо дали ще го направите или не, искаме да знаете, че ние сме тук.

Превод от английски: Десислава Лилова

Източник: seminar-bg

Киберчиталището на Еко

Умберто Еко

Разговор с Умберто Еко

Еко е авторът на незабравимата метафора "Macintosh срещу DOS". В своята седмична колонка в "L'Espresso" той първи предложи тезата за "софтуерната схизма" между потребителите на двете операционни системи. Macintosh, твърди той, е католическа, с "разкошни икони", тя обещава на всекиго шанса да постигне царството небесно ("или поне да стигне до момента, в който документът е отпечатан") чрез серия лесни стъпки. DOS, от своя страна, е протестантска: "Тя позволява свободна интерпретация на Светото писание, изисква трудни лични решения... и допуска, че не всички могат да постигнат спасението." По тази логика Windows става "схизма от англикански тип - с пищни церемонии в катедралата, но и с възможност тайничко да се върнете в DOS, за да промените горе-долу всичко, което си поискате." Помолен да допълни метафората, Еко нарича Windows 95 "чист, неподправен католицизъм". "Още Windows 3.1 беше повече от англиканска - тя беше англо-католическа, с по един крак и в двата лагера. Windows 95 изминава целия път: шест пъти "Аве Мария" и нещичко от църквата-майка в Сиатъл."

Сега Еко пренасочва вниманието си от духа на софтуера към политическите последствия от технологията. Той е подкрепил с целия си авторитет нещо като център, наречен мултимедийна аркада. Названието може и да звучи като измислено от скудоумен издател на CD-ROM игри, но Еко иска Аркадата да промени Обществото-такова-каквото-го-познаваме. Този център ще се състои от мултимедийна обществена библиотека, център по компютърна грамотност, а и ще предлага достъп до Мрежата - всичко това под егидата на градския съвет в Болония. Така срещу символична такса местните граждани ще могат да се разхождат из Мрежата, да изпращат електронна поща, да изучават нови програми, да използват машини за търсене, или пък просто да повисят в киберкафенето. Откриването на центъра е планирано за края на 1997 г. Аркадата ще има около 50 най-съвременни терминала в локална мрежа и бърза връзка с Интернет. Освен голямата мултимедийна, софтуерна и печатна сбирка, Аркадата ще има и екип от учители, техници и библиотекари.

Презумпцията е проста: ако Интернет-грамотността е основно право, то държавата трябва да го гарантира на всички граждани. Щом не разчитаме свободният пазар да научи деца ни да четат, тогава защо да очакваме той да ги научи да използват Мрежата? Еко вижда Болонския център като пилотен за национална и - защо не? - световна верига високотехнологични обществени библиотеки. Спомнете си, че той изповядва старомодната вяра на европейските хуманисти в библиотеката като модел на доброто общество и духовното възраждане, и веднъж дори стигна дотам, да заяви: "Библиотеките могат да заемат мястото на Бог."

Интервю с Уилям Гибсън

Уилям Форд Гибсън

 Добър ден, господин Гибсън. Можете ли всъщност да програмирате?

Не, аз съм технически напълно бездарен.

Значи сте само наблюдател?

Все едно, че не виждам гората заради многото дървета. Ако разбирах как функционира всичко това, със сигурност нямаше да мога да пиша за него.

Вие сте изобретател на думата Cyberspace. Как всъщност се появи тя?

Търсех нещо, с което да заменя космоса и космическите кораби. Това трябваше да бъде един по-градски вид научна фантастика. Наблюдавах как младежите прекарват времето си в игрални зали с ранните версии на видеоигрите. Хрумна ми идеята, че те биха могли да бъдат свързани с една друга, почти предметна действителност. Това беше по времето, когато можеха да се купят първите персонални компютри. Представих си, че зад тези екрани започва един вид въображаемо пространство. Така се появи идеята. След това седнах с един лист хартия и започнах да си играя с различни думи. И така по едно време се появи тази дума, Cyberspace. Звучеше ми така, сякаш означава нещо. После започнах да работя с нея и ми се струва, че тя си свърши работата доста добре.