понеделник, 23 ноември 2009 г.

Какво е социална медия


What is social media?

An e-book by Antony Mayfield from iCrossing (V1.4 updated 01.08.08)

Галактиката интернет




Книгата на Мануел Кастелс The Internet Galaxy. Reflections on the Internet, Business and Society (2001) още не е издавана в България. За четящите на руски, творбата може да се "дръпне" свободно от руското интернет пространство.

Кастелс прави анализ на интернет като културно явление, заедно с широкото влияние, което интернет оказа на бизнеса, политиката, личните взаимоотношения и комуникационната сфера.

Интернет журналистика


Александър Амзин работи за Lenta.ru. Опитът си като интернет журналист е обобщил в книгата Новостная интернет-журналистика.

8 критики към рекламата


Много критики се отправят към рекламата заради негативните последствия, които има върху общественото съзнание. Критиките са подредени и обобщени от Ерик Олсън в "How magazine articles portrayed advertising from 1900 to 1940". Той добавя, че макар тези критики да се подкрепят от учените, не срещат пълно одобрение от общественото мнение. Проучването му обхваща времева рамка от 1900 до 1940 г. – времето на „модерния маркетинг”.

Критика 1: Рекламата подстрекава към материализъм в обществото чрез: създаване на нови нужди и желания; стимулиране на ненужни покупки; осъждане на качествата на хората по критерия за количеството на техните придобивки; подкрепа на консуматорското общество.

Критика 2: Рекламата насърчава ирационалното поведение чрез: поощряване на допълнителни възнаграждения; увеличаване на „късогледството” на потребителя; намаляване на отговорността към дългосрочни последствия.

Критика 3: Рекламата идеализира „хубавия живот” чрез: промотиране на продукти като „безболезнен начин за решаване на трудни проблеми”; създаване на нереално чувство за недосегаемост и сила; показва стандарт на живот, непостижим за голяма част от хората.

Критика 4: рекламата подстрекава към поставяне на собственото благо над благото на обществото, като поставя егоизма и собствения просперитет над социалната етика и обединението пред индивидуализма.

Критика 5: Непълната информация, половинчатите истини и внимателните заблуждения създават общ цинизъм, който води до: отхвърляне на авторитетите, разпадане на вярата в културните ценности и норми.

Критика 6: Рекламата създава социални стереотипи като: извежда подчинената роля на жената, като й дава „традиционни” роли и занимания; свързва определени хора с определени продукти (напр. жените с почистващи препарати, а възрастните хора – с лекарствени средства); създава нереални „идеални” хора, като използва модели, които са физически по-атрактивни от средностатистическите консуматори на продукта.

Критика 7: Рекламата тривиализира обществените и духовни символи и ценности чрез: придаване на светско значение и комерсиализиране на религиозните символи; намаляване респекта към семейството.

Критика 8: Рекламата използва лош вкус и морал, който е под въпрос, което може да доведе до емоционален и психически дисбаланс като: използва апели, които носят послание за страх или са базирани на сексуални теми; стресира зрителите, като промотира чувствени продукти, като такива на интимна дамска хигиена; подстрекава честото използване на продукти, които са доказано вредни за здравето, като алкохол и цигари; използва апели, които се целят в невинността на детското възприятие.

Интернет влиза в телевизора


2010 г. ще промени напълно функцията на телевизията. Тя вече няма да е само за гледане.

На екрана чрез дистанционното ще се пишат SMS-и, ще се сърфира в интернет, ще се упражнява родителски контрол, дори ще могат да се правят спортни залагания в реално време. Някои оператори може би ще се осмелят да предложат и прескачане на рекламите.

Всичко това става възможно с интерактивната цифрова телевизия, която засега влиза чрез частните оператори, а след 2-3 години ще е на всеки телевизор.

Това ще умори кабеларките, ще намали ролята на пийпълметрията и ще промени до неузнаваемост големите телевизии.

Мачът е напрегнат, топката лети от едното в другото поле и... някой звъни на вратата. Натискаш “пауза” на дистанционното, отваряш му, след което продължаваш да гледаш от там, където си спрял. Сякаш преместваш времето.

Звънне ли телефонът, на тв екрана се изписва кой те търси. А докато върви мачът, може и да заложиш на някой от отборите или да поръчаш пица през телевизора.

Още десетки неща, които сме свикнали да вършим на друго място и с различни уреди, ще стават през интерактивната цифрова телевизия. Не в далечното бъдеще, а догодина.

Новите млади и новите медии


Виртуалният обрат

След лингвистичния обрат от началото на ХХ век и културния обрат от края му, началото на новото хилядолетие ни сблъсква с явление, което още по-дълбоко променя света ни, защото отива отвъд теориите. Докато намерим по-добро име, нека го наречем ‛виртуален обрат‛ и се опитаме да систематизираме характеристиките му, които имат отношение към промените в гражданските практики на съвременния човек.

Първо, става дума за сливането на принципа на общуването с този на библиотеката. Комуникацията с един адресант и един адресат на информацията е опосредена на ново ниво: сега самата информация се превръща във виртуален свят, в който влизат и излизат безкраен брой нейни адресанти и адресати. Виртуалният свят се обогатява в реално време от всеки участник, расте, мутира непрестанно, но заедно с това има своя логика и дори пространствена правдоподобност, които са сякаш отвъд волята на всеки един участник в комуникативния акт, колкото и могъщ институционално да е той.

Политическият брендинг с рекламен акцент


Автор е Стефан Серезлиев. Той е университетски преподавател и експерт в сферата на рекламата, визуалните комуникации и брендинга.
В студията си Серезлиев разказва и отваря възможности за професионален, прагматичен подход към създаването на политическата марка. А това е неразделна част от изграждането на политическата репутация.

Електронното издание на книгата може да бъде прочетено в "Аз чета".